Language   

WWW.SHOFIOR.COM


Изпитни листовки за ДАИ 2017, с пояснения. Полезна информация.

Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства

Член 1
Образец на свидетелството


1. Държавите-членки въвеждат национално свидетелство за управление на основата на образеца на Общността, уреден в приложение I, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Емблемата на страница 1 на образеца на Общността на свидетелство за управление на превозно средство съдържа отличителния знак на държавата-членка, която издава свидетелството.
2. Без да се накърняват правилата за защита на данните, държавите- членки могат да въвеждат запомнящо устройство (микрочип), като част от свидетелство за управление, веднага след като изискванията относно микрочипа, посочени в приложение I, които са разработени, за да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, са постановени от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2. Тези изисквания предвиждат одобряване на типа на ЕО, което се предоставя, само ако се демонстрира способността да устои на опити за подправяне или изменение на данни.
3. Микрочипът съдържа хармонизираните данни на свидетелството за управление, определени в приложение I.
След консултация с Комисията, държавите-членки могат да съхраняват допълнителни данни, при условие че това по никакъв начин не препятства прилагането на настоящата директива.
В съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2, Комисията може да изменя приложение I, за да гарантира бъдещата оперативна съвместимост.
4. Със съгласието на Комисията държавите-членки могат да правят такива корекции на образеца, уреден в приложение I, каквито са необходими за компютърната обработка на свидетелството за управление.


Член 2
Взаимно признаване


1. Свидетелствата за управление, издадени от държавите-членки, се признават взаимно.
2. Когато притежателят на валидно национално свидетелство за управление без административен срок на валидност, постановен в член 7, параграф 2, се установява в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление, държавата-членка домакин може да приложи спрямо свидетелството административните срокове за валидност, уредени в този член, чрез подновяване на свидетелството за управление след две години считано от датата, на която притежателят се е установил на нейна територия.


Член 3
Мерки против подправка


1. Държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за избягване какъвто и да е риск от подправяне на свидетелството за управление, включително на образците на свидетелството за управление, издадени преди влизането в сила на настоящата директива. Те информират за това Комисията.
2. Материалът, използван за свидетелството за управление на превозно средство, както е постановено в приложение I, трябва да се подсигури срещу подправка при прилагането на спецификации, проектирани да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, които се определят от Комисията в съответствие с процедурата, упомената в член 9, параграф 2. Държавите-членки могат свободно да въвеждат допълнителни характеристики, свързани със сигурността.
3. Държавите-членки трябва да осигурят към 19 януари 2033 г. всички издадени или в обращение свидетелства за управление да отговарят на всички изисквания на настоящата директива.


Член 4
Категории, определения и минимална възраст


1. Свидетелството за управление, предвидено в член 1, разрешава управлението на превозни средства със силово задвижване в категориите, определени по-нататък. То може да бъде използвано от минималната възраст, посочена за всяка категория. „Превозно средство със силово задвижване“ означава самоходно превозно средство, придвижващо се по шосе на собствена тяга, с изключение на релсовите превозни средства.
2. Мотопеди:
(категория АМ)
— двуколесни или триколесни превозни средства с максимална проектна скорост не по-висока от 45 km/h, както е определено в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г., относно одобряването на типа на дву-и триколесни моторни превозни средства (5) (като изключва тези с максимална проектна скорост по-малка или равна на 25 km/h) и леки четириколесни превозни средства, както са дефинирани в член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2002/24/ЕО,
— минималната възраст, фиксирана за АМ, е 16 години.
3. Мотоциклети с кош или без кош и триколесни моторни превозни средства;
— „мотоциклет“ означава двуколесно превозно средство с кош или без кош, както е определено в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2002/24/ЕО,
— „триколесно моторно превозно“ означава превозно средство с три симетрично разположени колела, както е определено в члeн 1, параграф 2, буква в) от Директива 2002/24/ЕО;
а) Категория А1:
— мотоциклети с обем на цилиндъра, който не превишава 125 cm3, с мощност, която не превишава 11 kW, и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg,
— триколесни моторни превозни средства с мощност, която не превишава 15 kW,
— минималната възраст, определена за А1, е 16 години;
б)Категория А2:
— мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg и не извлича мощност повече от два пъти от превозното средство,
— минималната възраст, фиксирана за А1, е 18 години;
в) Категория А:
i) мотоциклети
— Минималната възраст за категория А е фиксирана на 20 години. Независимо от това, достъпът до управление на мотоциклети от тази категория е обвързан от наличието на минимум двегодишен опит с мотоциклети по свидетелство А2. Това изискване за предишен опит може да не важи, ако кандидатът е най-малко 24 годишен.
ii) Триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW
— Минималната възраст за триколесни моторни превозни с мощност, превишаваща 15 kW е фиксирана на 21 години.
4. Моторни превозни средства:
— „моторно превозно средство“ означава превозно средство със силово задвижване, което нормално се използва за превоз на пътници или стоки по шосе или да тегли по шосе превозни средства, предназначени за превоз на пътници или стоки. Този термин включва и тролейбуси, т.е. нерелсови превозни средства, които са свързани към електрически проводник. Тук не се включват селскостопански или горски трактори;
— „селскостопански или горски трактор“ означава превозно средство със силово задвижване, движещо се на колела или вериги и разполагащо най-малко с две оси, чиято основна функция се заключава в теглителната му сила, специално конструирано да тегли, тласка, носи или задвижва специален инвентар, машини или ремаркета, използвани във връзка със селскостопански или горскостопански дейности и при което превозът по шосе на пътници или стоки, или тегленето по шосе на превозни средства, предназначени за превоз на пътници или стоки, е само второстепенна функция;
а) Категория В1:
— четириколесни превозни средства, както са определени в член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2002/24/ЕО,
— минималната възраст, фиксирана за В1, е 16 години;
— категория В1 не е задължителна; в държави-членки, които не въвеждат тази категория свидетелствата за управление, то свидетелство категория В се изисква за управление на такива превозни средства;
б) Категория В:
моторни превозни средства с максимално разрешено тегло до 3 500 kg и проектирани и конструирани за превоз на не повече от осем пътника плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да се комбинират с ремарке с максимална допустима маса, която не надвишава 750 kg.
Без да се накърняват разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни в тази категория могат да образуват композиция с ремарке с максимална допустима маса, която надвишава 750 kg, при условие че максималното разрешено тегло на композицията не надвишава 4 250 kg. В случай че такава композиция превишава 3 500 kg, държавите-членки изискват, в съответствие с разпоредбите на приложение V, тази композиция да се управлява само след:
— завършване на обучение, или
— взет изпит по умения и поведение.
Държавите-членки могат също така да изискват както обучение, така и вземане на изпит по умения и поведение.
Държавите-членки указват правото да се управлява такава композиция на свидетелството за управление със съответния код на Общността.
Минималната възраст за категория В е фиксирана на 18 години.
в) Категория ВЕ:
— без да се накърняват разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, композиция на моторни превозни, състояща се от влекач от категория В и ремарке или полуремарке, когато максималното разрешено тегло на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3 500 kg;
— Минималната възраст за категория ВЕ е фиксирана на 18 години
г) Категория С1:
моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, с максимално разрешено тегло над 3 500 kg, но по-голямо от 7 500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от осем пътника плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да се комбинират с ремарке с максимална допустима маса, която не надвишава 750 kg.
д) Категория С1Е
— без да се накърняват разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, композиция на моторни превозни, когато влекачът е от категория С1 и неговото ремарке или полуремарке има максималното разрешено тегло на ремаркето или полуремаркето над 750 kg, при условие че разрешеното тегло на композицията не надвишава 12 000 kg.
— без да се накърняват разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, композиция на моторни превозни, когато влекачът е от категория В и неговото ремарке или полуремарке има максималното разрешено тегло на ремаркето или полуремаркето над 3 500 kg, при условие че разрешеното тегло на композицията не надвишава 12 000 kg.
— Минималната възраст за категории С1 и С1Е е фиксирана на 18 години, без да се накърняват разпоредбите за управление на такива моторни превозни средства в Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници (6);
е) Категория С:
— моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, с максимално разрешено тегло над 3 500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от осем пътника плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да се комбинират с ремарке с максимална допустима маса, която не надвишава 750 kg;
ж) Категория СЕ
— без да се накърняват разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, композиция на моторни превозни, когато влекачът е от категория С и неговото ремарке или полуремарке има максималното разрешено тегло на ремаркето или полуремаркето над 750 kg,
— минималната възраст за категории С и СЕ е фиксирана на 21 години, без да се накърняват разпоредбите за управление на такива превозни средства в Директива 2003/59/ЕО.
з) Категория D1:
моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 16 пътници плюс водача и с максимална ширина не превишаваща 8 м; към моторните превозни средства от тази категория може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;
и) Категория D1E
— без да се накърняват разпоредбите на правилата за одобряване на тип за съответните превозни средства, композиции от превозни средства, при които влекачът е от категория D1 и ремаркето е с допустима максимална маса над 750 kg.
— минималната възраст за категории D1 и D1Е е фиксирана на 21 години, без да се накърняват разпоредбите за управление на такива моторни превозни средства в Директива 2003/59/ЕО; й) Категория D
- моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от осем пътници плюс водача; към моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория D може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;
к) Категория DE:
— без да се накърняват разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, композиции от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория D и неговото ремарке има допустима максимална маса над 750 kg,
— минималната възраст за категории D и DЕ е фиксирана на 24 години, без да се накърняват разпоредбите за управление на такива превозни средства в Директива 2003/59/ЕО;
5. Със съгласието на Комисията държави-членки могат да изключват от прилагането на настоящия член някои специфични превозни средства със силово задвижване, като специални превозни средства за инвалиди.
Държавите-членки могат да изключват от прилагането на настоящата директива превозни средства, използвани от или под контрола на въоръжените сили и гражданската отбрана.
6. Държавите-членки могат да повишават или намаляват минималната възраст за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство:
а) за категория АМ надолу до 14 години или нагоре до 18 години;
б) за категория В1 нагоре до 18 години;
в) за категория А1 нагоре до 17 или 18 години;
— ако има две години разлика между минималната възраст за категория А1 и минималната възраст за категория А2, и
— има изискване за минимум двегодишен опит на мотоциклети от категория А2 преди да може да бъде даден достъп до управление на мотоциклети от категория А, както е посочено в член 4, параграф 3, буква в), i);
г) за категория В и ВЕ възрастта може да се намали до 17 години.
Държавите-членки могат да намаляват минималната възраст за категория С до 18 години и за категория D до 21 години по отношение на:
а) моторни превозни средства, използвани от противопожарната служба и превозни средства, използване за поддържане на обществения ред;
б) превозни средства, преминаващи през пътни изпитвания с цел ремонт или техническо обслужване.
Свидетелства за управление на моторно превозно средство, издадени на лица на по-ниска възраст от постановената в параграфи 2—4 в съответствие с настоящия параграф, са валидни само на територията на издаващата държава-членка, докато притежателят на свидетелство за управление на моторно превозно средство достигне минималната възрастова граница, постановена в параграфи от 2 до 4.
Държави-членки могат да признават валидността на тяхна територия на свидетелства за управление на превозно средство, издадени на водачи под минималните възрасти, постановени в параграфи 2—4.


Член 5
Условия и ограничения


1. В свидетелството за управление се указват условията, при които водачът има право да управлява МПС.
2. Ако поради физическо увреждане е разрешено управлението само на определени видове моторни превозни средства или приспособени моторни превозни средства, изпитите за проверка на уменията и поведението, предвидени в член 7, се провеждат на такива превозни средства.


Член 6
Етапи и еквивалентност между категории


1. Издаването на свидетелства за управление на превозно средство подлежи на следните условия:
а) свидетелства за категории C1, С, D1 и D се издават само на водачи, които вече имат право да управляват моторни превозни средства от категория В;
б) свидетелства за категории ВЕ, С1Е, СЕ, D1Е и DE се издават само на водачи, които вече имат право да управляват моторни превозни средства, съответно от категории В, С1, C, D1 и D.
2. Валидността на свидетелствата за управление се определя, както следва:
а) свидетелствата за категории С1Е, СЕ, D1Е или DЕ са валидни и за композиции от превозни средства от категории ВЕ;
б) свидетелствата за категория СЕ са валидни и за категория DЕ, ако притежателите им имат право да управляват моторни превозни средства от категория D;
в) свидетелствата за категории СЕ и DЕ са валидни и за композиции от моторни превозни средства от категории съответно С1Е, D1Е;
г) свидетелства за всички категории са валидни за превозни средства от категория АМ. Независимо от това, за свидетелства за управление на превозно средство, издадени на нейна територия, държава-членка може да ограничи еквивалентността за категория АМ на категории А1, А2 и А, ако тези държава-членка наложи практически изпит като условие за получаване на категория АМ;
д) свидетелства за категории А2 са валидни също така за категория А1;
е) свидетелства за категории А, В, С или D са валидни съответно за категории А1, А2, В1, С1 или D1.
3. За управление на тяхна територия, държавите-членки могат да дават следните еквивалентности:
а) триколесни моторни превозни средства по свидетелство за категория В, на триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW, при условие че притежателят на свидетелството за категория В е най-малкото 21-годишен;
б) категория мотоциклети А1 по свидетелство за категория В.
Тъй като настоящият параграф е валиден само на тяхната територия, държави-членки няма да посочват на свидетелствата за управление на превозно средство, че притежателят има право да управлява тези моторни превозни средства.
4. Държавите-членки могат, след консултации с Комисията, да разрешават управлението на тяхна територия на:
а) превозни средства от категория D1 (с максимално разрешено тегло 3 500 kg, без специално оборудване за превоз на пътници с увреждания) от лица над 21 години, притежаващи свидетелство за управление категория В, получено най-малко две години по-рано, при условие че превозните средства се използват от организации с нестопанска цел за социални нужди и водачът предоставя услугите си на доброволни начала;
б) превозни средства с максимално разрешено тегло над 3 500 kg от лица над 21 години, притежаващи свидетелство за управление категория В, получено най-малко две години по-рано, при условие че основното предназначение на превозните средства е да се използват само стационарно в зони за обучение или възстановяване, същите се експлоатират от организации с нестопанска цел за социални нужди и са модифицирани така че да не могат да превозват повече от девет пътника или товар, освен абсолютно необходимия за изпълнение на предназначението им.


Член 7
Издаване, валидност и подновяване


1. Свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите:
а) които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и III;
б) които са взели теоретичен изпит по отношение на категория АМ; държавите-членки могат да изискват кандидатите да вземат изпит по умения и поведение и преминат през медицински преглед за тази категория.
За триколесни и четириколесни моторни превозни в рамките на тази категория държавите-членки могат да налагат разграничителен изпит на умения и поведение. За диференциация на превозни средства в категория АМ на свидетелството за управление на превозно средство може да се вмъкне национален код;
в) които са взели само изпит по умения и поведение по отношение на категория А2 или категория А или преминали обучение съгласно приложение VI, при условие че имат придобит минимум двегодишен опит на мотоциклет от категория А1 или категория А2 съответно;
г) които са преминали обучение или взели изпит по умения и поведение, или са преминали обучение или взели изпит по умения и поведение в съответствие с приложение V по отношение на категория В за управление на композиция на превозни средства, както е дефинирана във втората алинея на член 4, параграф 4, буква б);
д) които имат обичайно място на пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща свидетелството или могат да представят доказателства, че са учили там за срок най-малко шест месеца.
2. а) Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ имат срок на административна валидност 10 години;
Държава-членка може да избере да издава такива свидетелства със срок на административна валидност до 15 години;
б) Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна валидност 5 години;
в) Подновяването на свидетелство за управление на превозно средство може да задейства нов срок на административна валидност за друга категория или категории, за които притежателят на свидетелството има право на управление, доколкото това е в съответствие с условията, постановени в настоящата директива;
г) Наличието на микрочип в съответствие с член 1 не е предварително условие за валидността на свидетелство за управление на превозно средство. Загубата или невъзможността да се чете микрочипа, или друга повреда върху него не засяга валидността на документа.
3. Подновяването на свидетелства за управление на превозно средство, когато техния срок изтече, подлежи на:
а) продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E; и
б) обичайно пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща свидетелството или доказателства, че кандидатите са учили там за срок най-малко шест месеца.
Държавите-членки могат при подновяване на свидетелства за управление на превозно средство от категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ да изискват преглед като прилагат минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III.
Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност.
Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност на издаденото първо свидетелство за управление на превозно средство на нови водачи за категории С и D до 3 години, за да могат да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност.
Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение.
Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство.
4. Без да се накърнява националното наказателно и полицейско законодателство, държавите-членки могат, след консултации с Комисията, при издаване на свидетелства за управление на превозно средство да прилагат националната си уредба по въпроси извън упоменатите в настоящата директива.
5. а) Никой не може да притежава повече от едно свидетелство за управление на превозно средство.
б) Държава-членка отказва издаването на свидетелство, когато установи, че кандидатът вече притежава свидетелство за управление на превозно средство. в) Държавите-членки предприемат необходимите мерки в съответствие с буква б). Необходимите мерки по отношение на издаването, подмяната, подновяването или заменянето на свидетелство за управление на моторно превозно средство имат за цел да се провери с други държави-членки, когато има обосновани основания за съмнения, че кандидатът вече притежава друго свидетелство за управление на моторно превозно средство;
г) За да се улеснят проверките в съответствие с буква б), държавите-членки използват мрежата за свидетелства за управление на превозно средство на ЕС, след като тя започне да работи. Без да се накърнява член 2, държава-членка, която издава свидетелство, полага необходимото старание, за да гарантира, че лицето изпълнява изискванията, постановени в параграф 1 от настоящия член, и прилага своите национални разпоредби относно анулирането или отнемането на правото на управление на превозно средство, ако установи, че свидетелството е било издадено, без да са изпълнени изискванията.


Член 8
Адаптиране към научния и технически прогрес


Измененията, необходими за адаптирането на приложения I - VI към научния и технически прогрес, се одобряват в съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2. Член 9

Комитет
1. Комисията се подпомага от комитет по свидетелствата за управление на превозно средство.
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилага член 5а, параграфи 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се взема предвид разпоредбата на член 8 от него.


Член 10
Изпитващи


От влизането в сила на настоящата директива изпитващите по управление на превозно средство отговарят на минималните стандарти, постановени в приложение IV.
Изпитващите по управление на превозно средство, които вече работят като такива преди 19 януари 2013 г., подлежат само на изискванията относно осигуряване на качество и предприемане на мерки за редовно повишаване на квалификацията.


Член 11
Различни разпоредби относно замяна, отнемане, подмяна и признаване на свидетелства за управление на превозно средство


1. Когато притежател на валидно национално свидетелство за управление, издадено от държава-членка, установи обичайното си пребиваване в друга държава-членка, той може да поиска замяна на неговото свидетелство за управление на моторно превозно средство с еквивалентно свидетелство. Държавата-членка, която извършва замяната, проверява за коя категория е все още валидно предаденото свидетелство.
2. При спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство, държавата-членка по обичайно пребиваване може да прилага своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на правото на управление на моторно превозно средство на притежател на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, и при необходимост да замени свидетелството за управление с тази цел.
3. Извършващата замяната държава-членка връща старото свидетелство на органите на държава-членка, която го е издала, като посочва причините за това.
4. Държава-членка отказва издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство на кандидат, на когото свидетелство за управление на моторно превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето в друга държава-членка.
Държава-членка отказва да признае валидността на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава-членка на лице, на което свидетелството за управление на моторно превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето на територията на предишната държава.
Държава-членка може да откаже издаването на свидетелство за управление на превозно средство на кандидат, на когото свидетелство е анулирано в друга държава-членка.
5. Подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство, което например е било изгубено или откраднато, може да се направи при компетентните органи на държавата по обичайно пребиваване на притежателя; тези органи извършват подмяната на база информацията, с която разполагат, или, ако случаят го изисква, на база доказателства от компетентните власти на държавата-членка, която е издала оригиналното свидетелство.
6. Когато държава-членка извърши подмяна на свидетелство за управление на превозно средство, издадено от трета страна, със свидетелство за управление на превозно средство по образец на Общността, тази смяна се вписва в последното, както и при всички последващи подновявания и подмени.
Такава подмяна може да бъде направена, само ако свидетелството за управление на превозно средство, издадено от трета държава, бъде предадено на компетентните органи на държавата-членка, която извършва подмяната. Ако притежателят на такова свидетелство прехвърли обичайно си пребиваване в друга държава-членка, последната не е длъжна да прилага принципа на взаимно признаване, постановен в член 2.


Член 12
Обичайно пребиваване


По смисъла на настоящата директива „обичайно пребиваване“ означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
Независимо от това, за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайно пребиваване.


Член 13
Еквивалентност между свидетелства за управление на превозно средство, които не са по образеца на Общността


1. Със съгласието на Комисията държавите-членки приравняват категориите по свидетелствата, издавани преди влизането в сила на настоящата директива, с категориите, дефинирани в член 4. След консултиране с Комисията, държавите-членки могат да внасят в своите национални законодателства корекции, необходими за прилагането на разпоредбите на член 11, параграфи 4, 5 и 6.
2. Всички права за управление на моторно превозно средство, дадени преди 19 януари 2013 г. не се отнемат и по никакъв начин не се квалифицират с разпоредбите на настоящата директива.


Член 14
Преглед


Комисията докладва по прилагането и изпълнението на настоящата директива, включително относно нейното въздействие върху пътната безопасност, не по-рано от 19 януари 2018 г.


Член 15
Взаимопомощ


Държавите-членки си помагат взаимно при прилагането на настоящата директива и при необходимост обменят информация за свидетелствата, които те издават, заменят, подменят, подновяват или анулират. Те използват мрежата за свидетелства за управление на превозно средство на ЕС, създадена с тези цели, след като мрежата започне да оперира.


Член 16
Транспониране


1. Държавите-членки приемат и публикуват преди 19 януари 2011 г. законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1, параграф 1, член 3, член 4, параграфи 1, 2, 3 и параграф 4, букви б) до к), член 6, параграф 1, параграф 2, букви а), в), г) и д), член 7, параграф 1, букви б), в) и г), параграфи 2, 3 и 5, член 8, член 10, член 13, член 14, член 15 и приложения I, точка 2, II, точка 5.2 относно категории А1, А2 и А, приложения IV, V и VI. Те съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
2. Те прилагат тези разпоредби от 19 февруари 2013 г.
3. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те съдържат също така индикация, че направените позовавания в законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са в сила, на отменената директива се разглеждат като направени на настоящата директива. Методите за такова позоваване и неговото съдържание се определят от държавите-членки.
4. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.


Член 17
Отмяна


Директива 91/439/ЕИО се отменя от 19 януари 2013 г., без да се накърняват задълженията на държавите-членки по отношение на крайните срокове, посочени в приложение VII, част Б за транспониране на настоящата директива в националното законодателство.
Член 2, параграф 4 от Директива 91/439/ЕИО се отменя от 19 януари 2007 г.
Позовавания на отменената директива се разглеждат като направени на настоящата директива и се четат съгласно таблица на съответствие в приложение VIII.


Член 18
Влизане в сила


Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 2, параграф 1, член 5, член 6, параграф 2, буква б), член 7, параграф 1, буква а), член 9, член 11, параграфи 1, 3, 4, 5 и 6, член 12 и приложения I, II и III се прилагат от 19 януари 2009 г.


Член 19
Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 20 декември 2006 година.


ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ I
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБРАЗЕЦА НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО НА ОБЩНОСТТА


1. Физическите характеристики на картата на образеца на свидетелството за управление на превозно средство на Общността са в съответствие с ISO 7810 и ISO 7816-1.
Картата се изработва от поликарбонат.
Методите за изпитване на характеристиките на свидетелствата за управление, за да се потвърди тяхното съответствие с международните стандарти са в съответствие с ISO 10373.

2. Физическа сигурност на свидетелствата за управление
Заплахите за физическата сигурност на свидетелствата за управление са:
— производство на фалшиви карти: създаване на нов обект, който има голяма прилика с документа чрез създаване от самото начало или чрез копиране на оригинален документ,
— материална промяна: изменение на свойство на оригинален документ, например, модифициране на някои от данните, отпечатани на документа;
Общата сигурност се намира в системата в нейната цялостност, която се състои от процеса на заявление, предаването на данни, материала на тялото на картата, техниката на отпечатване, минимален набор от различни характеристики на сигурността и процеса на персонализация.
а) Използваният материал за свидетелства за управление следва да се подсигури срещу подправка чрез използването на следните техники (задължителни характеристики на сигурността):
— телата на картата са UV бледи,
— рисунъкът на фона за сигурност, проектиран да бъде устойчив срещу подправка чрез сканиране или копиране, като се използва ирисно печатане с многоцветни мастила за сигурност и печатане с позитивна и негативна украса във вид на преплитащи се ленти с кръгли издатъци между тях. Рисунъкът не следва да е композиран с първичните цветове (CMYK), съдържа сложни дизайни на модела с минимум два специални цвята и включва микро надписи.
— оптични променливи елементи, които осигуряват адекватна защита срещу копиране и подправяне на снимката,
— лазерно гравиране,
— в областта на снимката дизайнът на фона за сигурност и снимката трябва да се препокриват най-малкото по нейната граница (избледняващ рисунък).
б) В допълнение, използваният материал за свидетелствата за управление се подсигурява срещу подправка чрез използване на най-малкото три от следните техники (допълнителни характеристики за сигурност):
— мастила, които променят цвета си*,
— термохромично мастило*,
— специално изработени холограми*,
— променливи лазерни образи*,
— ултравиолетово флуоресцентно мастило, видимо и прозрачно,
— печатане с преливащи се цветове,
— цифрови водни знаци във фона,
— инфрачервени или фосфоресциращи пигменти,
— осезаеми белези, символи или рисунки*.
в) Държавите-членки могат да въвеждат допълнителни характеристики за сигурност. Като основа, техниките, посочени със звездичка, следва да се предпочитат, тъй като дават възможност на правоприлагащите служителите да проверяват валидността на картата без специални средства.

3. Свидетелството има две страни.
Първата страница съдържа:
а) думите „свидетелствата за управление на превозно средство“, отпечатани с едър шрифт на езика или езиците на държавата-членка, която издава свидетелството;
б) името на държавата-членка, която издава свидетелството (незадължително);
в) отличителния знак на държавата-членка, която издава свидетелството, отпечатан в негатив в син правоъгълник и ограден с дванадесет жълти звезди; отличителните знаци са както следва:
B: Белгия
CZ: Чешка република
DK: Дания
D: Германия
EST: Естония
GR: Гърция
Е: Испания
F: Франция
IRL: Ирландия
I: Италия
CY: Кипър
LV: Латвия
LT: Литва
L: Люксембург
H: Унгария
M: Малта
NL: Нидерландия
A: Австрия
PL: Полша
P: Португалия
SLO: Словения
SK: Словакия
FIN: Финландия
S: Швеция
UK: Обединеното кралство
г) специфична информация за издаденото свидетелство, номерирано както следва:
1. фамилното име на притежателя;
2. друго(и) име(на) на притежателя;
3. датата и мястото на раждане;
4.а) дата на издаване на свидетелството;
б) дата на изтичане на свидетелството или тире, ако свидетелството е валидно за неопределено време съгласно разпоредбата на член 7, параграф 2, буква в);
в) наименование на издаващия орган (може да се отпечата на втората страница);
г) различен номер от този под заглавие 5, за административни цели (незадължително);
5. номера на свидетелството;
6. снимка на притежателя;
7. подпис на притежателя;
8. постоянен адрес или пощенски код (незадължително);
9. категория на превозното средство(а), които притежателят има право да управлява (националните категории се отпечатват в различен тип от хармонизираните категории);
д) думите „образец на Европейските общности“ на езика (езиците) на държавата-членка, която издава свидетелството и думите „свидетелство за управление на превозно средство“ на другите езици на Общността, отпечатани в розово, формиращи фона на свидетелството:
Permiso de Conducción
Řidičský průkaz
Kørekort
Führerschein
Juhiluba
Άδεια Οδήγησης
Driving Licence
Permis de conduire
Ceadúas Tiomána
Patente di guida
Vadītāja apliecība
Vairuotojo pažymėjimas
Vezetői engedély
Liċenzja tas-Sewqan
Rijbewijs
Prawo Jazdy
Carta de Condução
Vodičský preukaz
Vozniško dovoljenje
Ajokortti
Körkort;

е) референции за цветовете:
— син: Pantone Reflex Blue,
— жълт: Pantone Yellow.

Втора страница съдържа:
а) 9. категорията на превозното средство(а), което притежателят има право да управлява (националните категории се отпечатват в различен тип от хармонизираните);
10. датата на първо издаване за всяка категория (тази дата трябва да бъде повторена в новото свидетелство в случай на последващо подменяне или заменяне);
11. датата на изтичане за всяка категория;
12. допълнителна информация/ограничения, в кодирана форма, с лице към съответната (под)категория.
Кодовете са както следва:
— кодове от 01 до 99:

хармонизирани кодове на Общността

ВОДАЧ (Медицински причини)

01. Корекция и/или защита на зрението
01.01 Очила
01.02 Контактна(и) леща(и)
01.03 Защитно стъкло
01.04 Матово стъкло
01.05 Очна превръзка
01.06 Очила или контактни лещи
02. Слухов апарат/говорен апарат
02.01 Слухов апарат за едно ухо
02.02 Слухов апарат за две уши
03. Протеза/ортопедичен апарат на крайниците
03.01 Протеза/ортопедичен апарат на горните крайници
03.02 Протеза/ортопедичен апарат на долните крайници
05. Ограничено ползване (задължително използване на подкод, управлението подлежи на ограничения поради медицински причини)
05.01 Ограничено до дневни пътувания (например, един час след изгрев а на слънцето и един час преди залез)
05.02 Ограничено до пътувания в рамките на радиус.… km от местопребиваването на притежателя или само в града/региона
05.03 Управление без пътници
05.04 Ограничено до пътуване със скорост не по-висока от… km/h
05.05 Управление разрешено само когато е придружаван от притежател на свидетелство за управление
05.06 Без ремарке
05.07 Без управление по магистрали
05.08 Без алкохол

АДАПТАЦИИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

10. Модифициран предавателен механизъм
10.01 Ръчен предавателен механизъм
10.02 Автоматичен предавателен механизъм
10.03 Електронно задействан предавателен механизъм
10.04 Коригиран скоростен лост
10.05 Без вторична предавателна кутия
15. Модифициран съединител
15.01 Коригиран скоростен лост
15.02 Ръчен съединител
15.03 Автоматичен съединител
15.04 Секциониране пред педала на съединителя отпред/прегънат настрани/отделен педал на съединителя
20. Модифицирани спирачни системи
20.01 Коригиран спирачен педал
20.02 Разширен спирачен педал
20.03 Спирачен педал, подходящ за използване с ляв крак
20.04 Спирачен педал за долната част на ходилото
20.05 Наклонен спирачен педал
20.06 Ръчна (адаптирана) помощна спирачка
20.07 Максимално използване на усилена помощна спирачка
20.08 Максимално използване на аварийна спирачка, интегрирана в помощната спирачка
20.09 Коригирана ръчна спирачка за паркиране
20.10 Електронно задвижвана ръчна спирачка за паркиране
20.11 (Коригирана) крачно задвижвана спирачка за паркиране
20.12 Секциониране: пред спирачния педал/прегънат настрани/отделен педал) спирачен педал
20.13 Спирачка, задействана с коляно
20.14 Електронно задействана помощна спирачка
25. Модифицирани системи на газта
25.01 Коригиран педал на газта
25.02 Педал на газта за долната част на ходилото
25.03 Наклонен педал на газта
25.04 Ръчно устройство за подаване на газ
25.05 Колянно устройство за подаване на газ
25.06 Помощно устройство за подаване на газ (електронно, пневматично и т.н.)
25.07 Педал на газта отляво на педала на спирачката
25.08 Педал на газта отляво
25.09 Секциониране: пред педала на газта (прегънат настрани/отделен педал на газта
30. Модифицирани комбинирани системи за спиране и ускоряване
30.01 Паралелни педали
30.02 Педали на (или почти на) едно и също ниво
30.03 Газ и спирачка с плъзгане
30.04 Газ и спирачка с плъзгане и ортопедичен уред
30.05 Прегънати настрани/отделни педали на газта и спирачката
30.06 Повдигнат под
30.07 Секциониране от страната на спирачния педал
30.08 Секциониране за протеза от страната на спирачния педал
30.09 Секциониране пред педалите на газта и спирачката
30.10 Опора за пета, крак
30.11 Електронно задвижвани газ и спирачка
35. Модифицирани схеми на разположение на блока за управление
(Превключватели на светлини, чистачки на предното стъкло, клаксон, мигачи и т.н.)
35.01 Контролни устройства, използваеми без отрицателно влияние върху управлението и манипулирането
35.02 Контролни устройства, използваеми без освобождаване на волана и принадлежностите (бутон, вилка и т.н.)
35.03 Контролни устройства, използваеми без освобождаване на волана и принадлежностите (бутон, вилка и т.н.) с лявата ръка
35.04 Контролни устройства, използваеми без освобождаване на волана и принадлежностите (бутон, вилка и т.н.) с дясната ръка
35.05 Контролни устройства, използваеми без освобождаване на волана и принадлежностите (бутон, вилка и т.н.) и комбиниран механизъм за ускоряване и спиране
40. Модифицирано кормилно управление
40.01 Стандартно подпомогнато кормилно управление
40.02 Усилено подпомогнато кормилно управление
40.03 Кормилно управление с резервно управление
40.04 Удължена колона на кормилното управление
40.05 Коригиран волан (по-широка и/или дебела секция на волана, волан с намален диаметър и т.н.)
40.06 Наклонен волан
40.07 Вертикален волан
40.08 Хоризонтален волан
40.09 Управление с крака
40.10 Алтернативно коригирано кормилно управление (ръчка за управление и т.н.)
40.11 Копче на волана
40.12 Ортопедично устройство „ръка“ на волана
40.13 С ортопедично сухожилие
42. Огледало(а) за виждане назад
42.01 Външно огледало за виждане назад от лявата или дясната страна
42.02 Външно огледало за виждане назад, поставено на калника
42.03 Допълнително вътрешно огледало за виждане назад, позволяващо наблюдение на трафика
42.04 Панорамно вътрешно огледало за виждане назад
42.05 Огледало за виждане назад за наблюдение на участъка, закрит от водача на превозното средство
42.06 Електронно задвижвано външно огледало(а) за виждане назад
43. Модифицирана седалка на водача на превозното средство
43.01 Седалка на водача на превозното средство на височина за добро наблюдение и на нормално разстояние от волана и педала
43.02 Седалка на водача на превозното средство, регулирана към формата на тялото
43.03 Седалка на водача на превозното средство със странична опора за добра стабилност в седнало положение
43.04 Седалка на водача на превозното средство с подлакътникț
43.05 Удължаване на плъзгача на седалката на водача на превозното средство
43.06 Коригиране на предпазния колан
43.07 Предпазен колан тип хамут
44. Модификации са мотоциклети (използването на подкод е задължително)
44.01 единично задействана спирачка
44.02 (Коригирана) ръчно задействана спирачка (от кормило)
44.03 (Коригирана) спирачка, задействана с крак (задно колело)
44.04 (Коригирана) ръчка на газта
44.05 (Коригирана) ръчна предавка и ръчен съединител
44.06 (Коригирано) огледало(а) за виждане назад
44.07 (Коригирани) команди (мигачи, спирачни светлини,…)
44.08 Височина на седалката, позволяваща на водача в седнало положение да постави двата си крака едновременно на пътя
45. Мотоциклет само с кош 50.
Ограничено до специфичен номер на превозното средство/шасито (идентификационен номер на превозно средство, VIN)
51. Ограничено до специфичен номер на превозното средство/шасито (регистрационен номер на превозно средство, VRN)

АДМИНИСТРАТИВНИ ВЪПРОСИ

70. Смяна на свидетелство № …, издадено от .… (отличителен знак в случай на трета страна ЕС/ООН в случай на трета страна; например: 70.0123456789.NL)
71. Дубликат на свидетелство № …, издадено от … (отличителен знак на ЕС/ООН в случай на трета страна; например: 71.987654321. HR)
72. Ограничено до превозни средства категория А с максимален обем на цилиндрите 125 cm3 и максимална мощност 11 kW (А1)
73. Ограничено до превозни средства категория В на типа три- или четириколесно моторно превозно средство (В1)
74. Ограничено до превозни средства категория С максимално разрешено тегло, което не превишава 7 500 kg (С1)
75. Ограничено до превозни средства категория D с не повече от 16 места без седалката на водача (D1)
76. Ограничено до превозни средства категория С, на които максималното разрешено тегло не превишава 7 500 kg (С1), прикрепено към ремарке, максималното разрешено тегло, на което не превишава 750 kg, при условие че максималното разрешено тегло на така формираната композиция не превишава 12 000 kg и максималното разрешено тегло на ремаркето не превишава теглото в ненатоварено състояние на теглещото превозно средство (С1Е)
77. Ограничено до превозни средства категория D с не повече от 16 пътнически седалки без седалката на водача (D1), прикрепено към ремарке, максималното разрешено тегло, на което не превишава 750 kg, при условие че а) максималното разрешено тегло на така формираната композиция не превишава 12 000 kg и максималното разрешено тегло на ремаркето не превишава теглото в ненатоварено състояние на теглещото превозно средство, и б) ремаркето не се използва за превоз на пътници (D1E)
78. Ограничено до превозни средства с автоматично предаване
79. (…) Ограничено до превозни средства, които отговарят на спецификациите, посочени в скобите, в контекста на прилагане на член 10, параграф 1 от Директива 91/439/ЕИО
90.01: наляво
90.02: надясно
90.03: ляво
90.04: дясно
90.05: ръка
90.06: крак
90.07: използваем
95. Водач на превозно средство, който притежава свидетелство за квалификация, отговарящо на задължението за професионална пригодност, предвидена с Директива 2003/59/ЕО до… (например: 95.01.01.2012)
96. Водач на превозно средство, който е завършил обучение или издържал изпит по умения и поведение в съответствие с разпоредбите на приложение V.
— кодове 100 и нагоре:
национални кодове, валидни само за управление на превозно средство само на територията на държавата-членка, която е издала свидетелството.
Когато код се прилага за всички категории, за които е издадено свидетелството, то може да се отпечата под заглавия 9, 10 и 11;
13. в прилагане на раздел 4, буква а) от настоящото приложение, запазено място за възможно вписване от държавата-член домакин на информация, която е съществена за администрирането на свидетелството;
14. запазено място за възможно вписване от държавата-член домакин на информация, която е съществена за администрирането на свидетелството или свързана с пътната безопасност (незадължително). Ако информацията е свързана с едно от позициите, дефинирани в настоящото приложение, тя следва да бъде предхождана от номера на въпросната позиция. С изрично писмено съгласие на притежателя, информация, която не е свързана с администрирането на свидетелството за управление на превозно средство или пътната безопасност, може също да бъде добавена на това място; това добавяне няма по никакъв начин да променя използването на образеца като свидетелство за управление;
б) обяснение на номерираните позиции, които се появяват на първа и втора страница на свидетелството (най-малкото на позиции 1, 2, 3, 4, буква а), 4, буква б), 4, буква в), 5, 10, 11 и 12).
Ако държава-членка желае да направи вписване на национален език различен от следните езици: чешки, датски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски, испански или шведски, тя изготвя двуезична версия на свидетелството, като използва един от езиците, посочени по-горе, без да се накърняват разпоредбите на настоящото приложение;
в) в образеца на свидетелство на Общността се запазва място, което позволява възможно въвеждане на микрочип или подобно компютърно устройство.
4. Специални разпоредби
а) Когато притежател на свидетелство за управление на превозно средство, издадено от държава-членка в съответствие с настоящото приложение, обичайно пребивава в друга държава-членка, тази държава-членка може да вписва в свидетелството информация, която е съществена за неговото администриране, при условие че вписва този тип информация също в свидетелствата, които издава, и при условие че остава достатъчно място за тази цел.
б) След консултации с Комисията държавите-членки могат да добавят цветове и маркировки, като баркодове и национални символи, без да накърняват другите разпоредби на настоящото приложение. В контекста на взаимното признаване на свидетелства баркодът не може да съдържа информация, различна от това, което вече може да се прочете на свидетелството за управление на превозно средство, или която е съществена за процеса на издаване на свидетелството.

ОБРАЗЕЦ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО НА ОБЩНОСТТА
Страница 1 СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО (ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА)



Страница 2: 1. Фамилно име 2. Име 3. Дата и място на раждане 4а. Дата на издаване на свидетелството за управление на превозно средство 4б.Официална дата на изтичане срока на валидност 4в. Издадено от 5. Сериен номер на свидетелството 8. Местопребиваване 9 (1). Категория 10. Дата на издаване, по категории 11. Дата на изтичане срока на валидност, по категории 12. Ограничения

СПЕСИМЕН НА ОБРАЗЕЦА НА СВИДЕТЕЛСТВО
БЕЛГИЙСКО СВИДЕТЕЛСТВО (за информация)



ПРИЛОЖЕНИЕ II
I. МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО


Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да осигурят кандидатите за свидетелства за управление на МПС да притежават знанията и уменията и имат поведението, изисквани за управление на моторно превозно средство. Изпитът, въведен за тази цел, трябва да се състои от:
— теоретичен изпит, и след това
— изпит за проверка на уменията и поведението.

Условията за провеждане на този изпит са определени по-долу.


А. ТЕОРЕТИЧЕН ИЗПИТ
1. Форма
Избраната форма е такава, че да провери дали кандидатът притежава необходимите знания по предметите, изброени в точки 2, 3 и 4. Кандидат за свидетелство за една категория, който е издържал теоретичен изпит и вече притежава свидетелство за друга категория, може да бъде освободен от общите разпоредби на точки 2, 3 и 4.
2. Съдържание на изпита за всички категории превозни средства
2.1. Трябва да се задават въпроси по всяка от следните точки, изброени по-долу като съдържанието на въпросите се оставя на усмотрението на всяка държава-членка:
2.1.1.Правила за движение по пътищата
— по-специално по отношение на пътни знаци, маркировка, сигнализация, предимство и ограничения на скоростта;
2.1.2. Водачът
— значението на постоянната бдителност и отношението към останалите участници в движението;
— възприемане, преценка и вземане на решение, особено времето за реакция, както и промени на поведението при управление под въздействието на алкохол, лекарствени и лечебни средства, психическото състояние и умората;
2.1.3. Пътят
— най-важните принципи относно спазването на безопасна дистанция между превозните средства, спирачния път и поведението върху пътя при различни атмосферни и пътни условия;
— рискови за шофирането фактори, свързани с различни пътни условия, по-специално, когато те се променят при промяна на времето или при смяната на деня и нощта;
— характеристики на различни видове пътища и съответните нормативни изисквания;
2.1.4. Други участници в движението
— специални рискови фактори, свързани с липсата на опит при другите участници в движението и при най-уязвимите категории участници като деца, пешеходци, велосипедисти и хора с намалена подвижност;
— рискове, свързани с движението и управлението на различни видове превозни средства и различните зрителни полета на водачите им;
2.1.5. Общи правила и регламенти и други въпроси
— правила относно административните документи, необходими за използване на превозните средства;
— общи правила, които определят поведението на водача при произшествия (поставяне на предупредителни устройства и включване на сигнализация) и мерките, които водачът при необходимост може да предприеме в помощ на пострадали от пътнотранспортно произшествие;
— фактори на безопасността, свързани с превозното средство, пътя и превозваните лица;
2.1.6. Необходими предпазни мерки при слизане от превозното средство;
2.1.7. Механични аспекти във връзка с пътната безопасност; устройството на превозното средство с ударение на безопасността на движението по пътищата; кандидатите трябва да са в състояние да откриват най-често срещаните повреди, по-специално в кормилната уредба, окачването и спирачната система, гумите, светлините и мигачите, отражателите, огледалата за обратно виждане, предното стъкло и чистачките на предното стъкло, изпускателната система, предпазните колани и звуковото предупредително устройство;
2.1.8. Обезопасително оборудване на превозното средство и в частност, използване на предпазни колани, облегалки за глава и оборудване за обезопасяване на деца;
2.1.9. Правила за използване на превозното средство във връзка с околната среда (уместна употреба на предупредителен звуков сигнал, умерено потребление на гориво, ограничаване на замърсяващите околната среда емисии и други);
3. Специфични разпоредби относно категории А1, А2 и А:
3.1. Задължителна проверка на общите познания по:
3.1.1. Използване на защитно облекло като ръкавици, ботуши, дрехи и предпазна каска;
3.1.2. Видимост на мотоциклетистите за други ползватели на пътя;
3.1.3. Рискови фактори, свързани с различни пътни условия, както са определени по горе с допълнително внимание на хлъзгави участъци, като капаци на канализационни шахти, пътни маркировки, като линии и стрелки, трамвайни релси;
3.1.4. Механични аспекти във връзка с пътната безопасност, както са определени по-горе с допълнително внимание на превключвател за аварийно спиране, нивата на маслата и веригата.
4. Специфични разпоредби относно категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1Е:
4.1. Задължителна проверка на общите познания по:
4.1.1. Правила за часове на шофиране и почивка, както са дефинирани с Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (1); използване на контролни уреди за регистриране на данните, както е дефинирано с Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (2),
4.1.2. Правила относно съответния транспорт: стоки или пътници;
4.1.3. Документи на моторното превозно средство и транспортни документи, изисквани за национален и международен превоз на стоки и пътници;
4.1.4. Какво да бъде поведението в случай на произшествие; познания за мерките, които следва да се предприемат при произшествие или подобна случка, включително аварийни действия, като евакуация на пътници и основни познания за първа помощ;
4.1.5. Предпазните мерки, които следва да се вземат при свалянето и смяната на колела;
4.1.6. Правила за теглото и габаритите на превозното средство; правила за ограничителите на скоростта;
4.1.7. Възпрепятстване на зрителното поле, причинено от характеристиките на техните превозни средства;
4.1.8. Разчитане на пътна карта, планиране на маршрут, включително използването на електронни навигационни системи (не е задължително);
4.1.9. Фактори на безопасността, свързани с натоварването на превозното средство: контролиране на товара (товарене и закрепване), трудности при различни видове товар (например, течности, висящи товари,…), товарене и разтоварване на стоки и използване на оборудване за товарене (само за категории С, СЕ, С1, С1Е);
4.1.10. Отговорността на водача на превозно средство по отношение на превоза на пътници, удобство и безопасност и пътниците; транспортиране на деца; необходими проверки преди тръгване;
всички видове автобуси следва да бъдат част от теоретичния изпит (градски и междуградски автобуси, автобуси със специални габарити,…) (само за категории D, DE, D1, D1E);
4.2. Задължителна проверка на общите познания на следните допълнителни разпоредби, засягащи категории C, CE, D и DE:
4.2.1. Принципите на конструкцията и функционирането на: двигатели с вътрешно горене, течности (например, моторно масло, охлаждаща течност, течност за миене на стъклата на автомобила), горивна система, електрическа система, запалителна система, предавателна система (съединител, предавателна кутия и т.н.);
4.2.2. Смазване и защита с антифриз;
4.2.3. Принципите на конструкцията, поставянето, правилно използване и грижи за гуми;
4.2.4 Принципите на видовете, експлоатация, основни части, свързване, използване и ежедневна техническа поддръжка на арматурата на спирачките и регулатора на скоростта и използване на противоблокиращи спирачки;
4.2.5. Принципите на видовете, експлоатация, основни части, свързване, използване и ежедневна техническа поддръжка на съединителни системи (само за категории CE, DE);
4.2.6 Методи за локализиране на повреди;
4.2.7. Профилактични ремонти на превозни средства и необходими текущи ремонти;
4.2.8. Отговорността на водача на превозно средство по отношение на получаването, превоза и доставката на стоки в съответствие с договорените условия (само за категории С, СЕ).

Б. ИЗПИТ ЗА ПРОВЕРКА НА УМЕНИЯТА И ПОВЕДЕНИЕТО
5. Превозното средство и неговото оборудване

5.1. Управлението на превозно средство с ръчна предавка се разрешава при успешно положен изпит за проверка на уменията и поведението, проведен на превозно средство с ръчна предавка. В случай че кандидатът положи изпита за проверка на уменията и поведението на превозно средство с автоматична предавка, това се вписва на всяко свидетелство, издадено на основание на такъв изпит. Свидетелства с това вписване се използват само за управление на превозни средства с автоматична предавка. „Превозно средство с автоматична предавка“ означава превозно средство, при което предавателното съотношение между двигателя и колелетата може да се променя само посредством педала на газта или спирачките.
5.2. Използваните превозни средства за проверка на уменията и поведението следва да отговарят на минималните критерии, посочени по-долу. Държавите-членки могат да предвидят по-строги критерии или да добавят нови.

Категория А1: Мотоциклет категория А1 без кош с обем на двигателя над 120 cm3, развиващ скорост не по-ниска от 90 km/h;
Категория А2: Мотоциклет без кош с обем на двигателя над 400 cm3 и с мощност на двигателя не по-малка от 25 kW;
Категория А: Мотоциклет без кош с обем на двигателя над 600 cm3 и с мощност на двигателя не по-малка от 40 kW;
Категория В: Четириколесно превозно средство от категория В, развиващо скорост не по-ниска от 100 km/h;
Категория ВЕ: Композиция, съставена от изпитно превозно средство от категория В и ремарке с максимално разрешено тегло минимум 1 000 килограма, развиващи скорост не по-ниска от 100 km/h, които не попадат в категория В; товарното отделение на ремаркето се състои от тяло затворена кутия, което е най-малко широко и високо, колкото превозното средство; тялото затворена кутия може също така да бъде малко по-тясно от превозното средство, при условие че погледа назад е възможен само с използването на външните огледала за обратно виждане на моторното превозно средство; ремаркето представлява минимум 800 kg действително общо тегло;
Категория В1: Четириколесно моторно превозно средство е, развиващо скорост не по-ниска от 60 km/h;
Категория С: Моторно превозно средство от категория C, чиято допустима максимална маса надвишава 12 000 kg, с дължина не по-малка от 8 m, и широчина най-малко 2,40 m, което е в състояние да развие скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдено с антиблокиращи спирачки, оборудвано с предавателна кутия с най-малко осем предавателни числа на степените на преден ход и записващо оборудване, както е определено с Регламент (ЕИО) № 3821/85; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото толкова широко и високо, колкото кабината; превозното средство се представя с минимум 10 000 kg реална обща маса;
Категория СЕ: или съчленено превозно средство, или композиция от изпитвателно превозно средство от категория С и ремарке с дължина най-малкото 7,5 m; както съчленено превозно средство, така и комбинацията трябва да имат максимално разрешено тегло по-малко от 20 000 kg и дължина не по-малка от 14 m, развиващи скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдени с антиблокиращи спирачки, оборудвани с предавателна кутия с най-малко осем предавателни числа на степените на преден ход и записващо оборудване, както е определено с Регламент (ЕИО) № 3821/85; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото толкова широко и високо, колкото кабината; както превозното средство, така и композицията се представя с минимум 15 000 kg реална обща маса;
Категория С1: Моторно превозно средство от категория C1 с максимално разрешено тегло най-малко 4 000 kg, дължина не по-малка от 5 m, което е в състояние да развие скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдено с антиблокиращи спирачки, оборудвано с предавателна кутия с най-малко осем предавателни числа на степените на преден ход и записващо оборудване, както е дефинирано с Регламент (ЕИО) № 3821/85; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото толкова широко и високо, колкото кабината;
Категория С1Е: Композиция на изпитвателно моторно превозно средство от категория C1 и ремарке с максимално разрешено тегло най-малко 1 250 kg; тази композиция е с дължина не по-малка от 8 m и да бъде в състояние да развие скорост не по-ниска от 80 km/h; товарното отделение на ремаркето се състои от тяло затворена кутия, което е най-малко широко и високо, колкото превозното средство; тялото затворена кутия може също така да бъде малко по-тясно от моторното превозно средство, при условие че погледът назад е възможен само с използването на външните огледала за обратно виждане на моторното превозно средство; ремаркето се представя с минимум 800 kg действително общо тегло;
Категория D: Моторно превозно средство от категория D с дължина не по-малка от 10 m и широчина най-малко 2,40 m и развиващо скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдено с антиблокиращи спирачки, и записващо оборудване, както е определено с Регламент (ЕИО) № 3821/85;
Категория DE: Композиция, съставена от изпитно моторно превозно средство от категория D и ремарке с максимално разрешено тегло не по-малко от 1 250 kg, широчина най-малкото 2,40 m и развиващи скорост не по-ниска от 80 km/h; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото 2 m широко и 2 m високо; ремаркето е представено с минимум 800 kg действително общо тегло;
Категория D1: Моторно превозно средство от подкатегория D1 с максимално разрешено тегло не по-малко от 4 000 kg, с дължина не по-малка от 5 m и развиващо скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдено с антиблокиращи спирачки, и записващо оборудване, както е дефинирано с Регламент (ЕИО) № 3821/85;
Категория D1Е: Композиция на изпитвателно моторно превозно средство от категория D1 и ремарке с максимално разрешено тегло не по-малко от 1 250 kg, в състояние да развие скорост не по-ниска от 80 km/h; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото 2 m широко и 2 m високо; ремаркето е представено с минимум 800 kg действително общо тегло; Изпитвателните моторни превозни средства за категории ВE, С, СЕ, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, които не са в съответствие с минималните критерии, дадени по-горе, но които са били в употреба в или преди момента на влизане в сила на настоящата директива, могат все още да се използват за срок от време, който не превишава десет години след тази дата. Изискванията, свързани с товара, превозван от тези превозни средства, могат да се прилагат от държавите-членки от момента на влизане в сила на Директива 2000/56/ЕО на Комисията (3).
6. Подлежащи на проверка умения и поведение за категории А1, А2 и А
6.1. Подготовка и техническа проверка на превозното средство по отношение на пътната безопасност
Кандидатите трябва да покажат, че могат да подготвят превозното средство за безопасно управление, като покрият следните изисквания:
6.1.1. Да коригират защитното облекло като ръкавици, ботуши, дрехи и предпазна каска;
6.1.2. Да извършат случайна проверка на състоянието на гумите, спирачките, превключвателя на аварийното спиране (ако е приложимо), веригата, нивата на маслата, светлините, мигачите и звуковото предупредително устройство.
6.2 Специални маневри, подлежащи на изпитване по отношение на пътната безопасност
6.2.1. Слагане на и снемане на мотоциклета от стойката му и придвижване, без помощта на двигателя, ходейки отстрани на превозното средство;
6.2.2. Паркиране на мотоциклета върху стойката му;
6.2.3. Най-малкото две маневри, извършени на ниска скорост, включително слалом; това следва да позволи да се прецени компетенцията при манипулиране на съединителя в комбинация със спирачката, равновесие, посока на погледа и положение на мотоциклета и положение на стъпалата на стъпенките;
6.2.4. Най-малкото две маневри, извършени на по-висока скорост, от които една маневра на втора или трета предавка, най-малкото 30 km/h и една маневра за избягване на препятствие при минимална скорост 50 km/h; това следва да позволи да се прецени компетенцията при стойката върху мотоциклета, посоката на погледа, равновесие, техника на управление и техника на смяна на предавките;
6.2.5. Спиране: изпълняват се най-малкото две спирачни упражнения, включително аварийно спиране при минимална скорост 50 km/h; това следва да позволи да се прецени компетенцията при манипулиране на предната и задната спирачка, посоката на погледа и стойката върху мотоциклета.
Специалните маневри, упоменати в точки 6.2.3. - 6.2.5, следва да се приложат най-късно до пет години след влизането в сила на Директива 2000/56/ЕО.
6.3. Поведение по време на движение
Кандидатите трябва да изпълняват всяко една от следните действия при нормални условия на движение напълно безопасно, като вземат всички необходими предпазни мерки:
6.3.1. Потегляне: след паркиране, след спиране в движение; излизане от пътното платно;
6.3.2. Шофиране по прави пътища; преминаване покрай идващи превозни средства, включително в затворени пространства;
6.3.3. Шофиране по завои;
6.3.4. Напречни пътища: подхождане и пресичане на кръстовища и възли;
6.3.5. Смяна на посоката: леви и десни завои; смяна на пътните платна;
6.3.6. Подход/изход на магистрала или подобен път (ако има на разположение): присъединяване от скоростното платно; напускане на лента за забавено движение;
6.3.7. Изпреварване/минаване покрай друг трафик (ако е възможно); шофиране покрай препятствия, например, паркирани коли; при изпреварване от друг трафик (ако е подходящо);
6.3.8. Специални характеристики на пътя (ако има на разположение): кръстовища с кръгово движение, ж.п. прелези; трамвайни/автобусни спирки; пешеходни пътеки; шофиране нагоре/надолу по дълги наклони;
6.3.9. Вземане на необходимите предпазни мерки при слизане от превозното средство.
7. Подлежащи на проверка умения и поведение за категории В, В1 и ВЕ
7.1. Подготовка и техническа проверка на превозното средство по отношение на пътната безопасност
Кандидатите трябва да покажат, че могат да подготвят превозното средство за безопасно шофиране, като покрият следните изисквания:
7.1.1. Регулиране на седалката, така че да осигури правилно седнало положение;
7.1.2. Регулиране на огледалата за виждане назад, предпазните колани и облегалките за глава, ако има налице;
7.1.3. Извършване на проверка дали вратите са затворени;
7.1.4. Извършване на проверка на случаен принцип, на състоянието на гумите, светлините, рефлекторите, кормилната уредба, спирачките, мигачите и звуковото предупредително устройство.
7.1.5. Извършване проверка на факторите на безопасността, свързани с товаренето на превозното средство: каросерия, платнища, товарни врати, заключване на кабината, начин на натоварване, обезопасяване на товара (само за категория ВЕ);
7.1.6. Извършване проверка на свързващия механизъм, спирачката и електрическите връзки (само за категория ВЕ).
7.2. Категории В и В1: Специални маневри, подлежащи на изпитване, по отношение на пътната безопасност
Изпитва се набор от следните маневри (най-малко две маневри за четирите точки, включително една на задна скорост):
7.2.1. Движение на заден ход по права линия и завиване на заден ход наляво и надясно около ъгъл, без да се напуска правилната лента на движение;
7.2.2. Обръщане на превозното средство в обратна посока, като се използва предна и задна скорост;
7.2.3. Паркиране на превозното средство и напускане на мястото на паркиране (успоредно, косо или под прав ъгъл), както на преден, така и на заден ход, на равен терен и под наклон нагоре или надолу;
7.2.4. Правилно използване на спирачката до спиране; независимо от това изпълнението на аварийно спиране е опция.
7.3. Категория ВЕ: Специални маневри, подлежащи на изпитване, по отношение на пътната безопасност
7.3.1. Закачване и откачване или откачване и закачване на ремаркето към/от неговото превозно средство; маневрите трябва да включват влаченото превозно средство да бъде паркирано успоредно на влекача (т.е. не на една линия);
7.3.2. Завиване по крива, като нейната линия се оставя на усмотрението на държавите-членки;
7.3.3. Безопасно паркиране за товарене/разтоварване.
7.4. Поведение по време на движение
Кандидатите трябва да изпълняват всяко едно от следните действия при нормални условия на движение напълно безопасно, като вземат всички необходими предпазни мерки:
7.4.1. Потегляне: след паркиране, след спиране в движение; излизане от пътното платно;
7.4.2. Шофиране по прави пътища; преминаване покрай идващи превозни средства, включително в затворени пространства;
7.4.3. Шофиране по кръгли завои;
7.4.4. Напречни пътища: подхождане и пресичане на кръстовища и възли;
7.4.5. Смяна на посоката: леви и десни завои; смяна на пътните платна;
7.4.6. Подход/изход на магистрала или подобен път (ако има на разположение): присъединяване от скоростното платно; напускане на лента за забавено движение;
7.4.7. Изпреварване/минаване покрай друг трафик (ако е възможно); шофиране покрай препятствия, например, паркирани коли; при изпреварване от друг трафик (ако е подходящо);
7.4.8. Специални характеристики на пътя (ако има на разположение): кръстовища с кръгово движение, ж.п. прелези; трамвайни/автобусни спирки; пешеходни пътеки; шофиране нагоре/надолу по дълги наклони;
7.4.9. Вземане на необходимите предпазни мерки при слизане от превозното средство.
8. Подлежащи на проверка умения и поведение за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E
8.1. Подготовка и техническа проверка на превозното средство по отношение на пътната безопасност
Кандидатите трябва да покажат, че могат да подготвят превозното средство за безопасно шофиране, като покрият следните изисквания:
8.1.1. Регулиране на седалката така че да осигури правилно седнало положение;
8.1.2. Регулиране на огледалата за обратно виждане, предпазните колани и облегалките за глава, ако има налице;
8.1.3. Извършване на проверка на случаен принцип на състоянието на гумите, кормилната уредба, спирачките, светлините, рефлекторите, мигачите и звуковото предупредително устройство.
8.1.4. Извършване проверка на спирачната и кормилната системи; проверка на състоянието на колелата, гайките им, калниците, предното стъкло, прозорците и чистачките, течностите (например, моторно масло, охладителна течност, течност за чистачките); проверка и използване на панела за контролно-измервателните уреди, включително записващото оборудване, както е определено в Регламент (ЕИО) № 3821/85;
8.1.5. Извършване проверка на налягането на въздуха, въздушните резервоари и окачването;
8.1.6. Извършване проверка на факторите на безопасността, свързани с товаренето на превозното средство: каросерия, платнища, товарни врати, товарен механизъм (ако има такъв), заключване на кабината, обезопасяване на товара (само за категории С, СЕ, С1, С1Е);
8.1.7. Извършване проверка на свързващия механизъм, спирачката и електрическите връзки (само за категории СЕ, С1Е, DE и D1Е);
8.1.8 Да бъде способен да предприема мерки за безопасността на специални превозни средства: контролиране на каросерията, служебните врати, аварийни изходи, оборудване за първа помощ, пожарогасители и друго оборудване за безопасност (само за категории D, DE, D1 и D1E);
8.1.9. Разчитане на пътна карта, планиране на маршрут, включително електронни навигационни системи (не е задължително);
8.2. Специални маневри, подлежащи на изпитване по отношение на пътната безопасност
8.2.1. Закачване и откачване или откачване и повторно закачване на ремаркето към/от неговото превозно средство; маневрите трябва да включват влаченото превозно средство да бъде паркирано успоредно на влекача (т.е. не на една линия) (само за категории СЕ, С1Е, DE и D1Е);
8.2.2. Завиване по крива, като нейната линия се оставя на усмотрението на държавите-членки;
8.2.3. Безопасно паркиране за товарене/разтоварване при товарна рампа/платформа или подобни инсталации (само за категории С, СЕ, С1, С1Е).
8.2.4. Паркиране, за да се даде възможност за безопасно слизане на пътниците от автобуса (само за категории D, DE, D1и D1E);
8.3. Поведение по време на движение
Кандидатите трябва да изпълняват всяко една от следните действия при нормални условия на движение напълно безопасно, като вземат всички необходими предпазни мерки:
8.3.1. Потегляне: след паркиране, след спиране в движение; излизане от пътното платно;
8.3.2. Шофиране по прави пътища; преминаване покрай идващи превозни средства, включително в затворени пространства;
8.3.3. Шофиране по кръгли завои;
8.3.4. Напречни пътища: подхождане и пресичане на кръстовища и възли;
8.3.5. Смяна на посоката: леви и десни завои; смяна на пътните платна;
8.3.6. Подход/изход на магистрала или подобен път (ако има на разположение): присъединяване от скоростното платно; напускане на лента за забавено движение;
8.3.7. Изпреварване/минаване покрай друг трафик (ако е възможно); шофиране покрай препятствия, например, паркирани коли; при изпреварване от друг трафик (ако е подходящо);
8.3.8. Специални характеристики на пътя (ако има на разположение): кръстовища с кръгово движение, жп прелези; трамвайни/автобусни спирки; пешеходни пътеки; шофиране нагоре/надолу по дълги наклони;
8.3.9. Вземане на необходимите предпазни мерки при слизане от превозното средство.
9. Оценяване на изпита за проверка на уменията и способностите
9.1. При всяка от горепосочените ситуации, свързани с управлението на превозното средство, оценката трябва да отразява степента на лекота, с която кандидатът борави с приспособленията за управление на превозно средство и показаната от него способност да управлява в реални условия на движение по напълно безопасен начин. Изпитващият трябва да се чувства сигурен по време на целия изпит. Грешки при управлението или опасно поведение, представляващи непосредствена заплаха за сигурността на изпитното превозно средство, пътниците в него или другите участници в движението, се наказват с това, че изпитът не се признава за взет, независимо дали изпитващият или придружаващото лице трябва да се намеси. Независимо от това, изпитващият има право да прецени дали изпитът за проверка на уменията и поведението следва да продължи до края.
Изпитващите на изпитите за придобиване на свидетелство за управление на превозно средствотрябва да бъдат обучени правилно да оценяват способността на кандидатите да управляват превозното средство по безопасен начин. Работата на изпитващите трябва да се наблюдава и контролира от орган, упълномощен за това от държавата-членка, за да се осигури правилно и еднообразно прилагане на начините за оценка на грешки в съответствие със стандартите, установени в настоящото приложение.
9.2. По време на оценяването изпитващите на изпитите за придобиване на свидетелство за управление обръщат специално внимание дали кандидатът показва защитно и социално поведение на водач на превозно средство. То следва да отразява цялостния стил на шофиране и изпитващият на изпитите за придобиване на свидетелство за управление следва да вземе това предвид в цялостната картина на кандидата. Това включва адаптирано и детерминирано (безопасно) шофиране, което отчита условията на пътя и времето, другия трафик, интересите на другите ползватели на пътя (по-специално уязвимите) и очакването.
9.3. Изпитващият на изпитите за придобиване на свидетелство за управление на превозно средство ще прецени допълнително дали кандидатът:
9.3.1. Контролира превозното средство като отчита: правилното използване на безопасните колани, огледалата за задно виждане, облегалките за глава, седалките; правилното използване на светлините и другото оборудване; правилното използване на съединителя, предавателната кутия, газта, спирачните системи (включително трета спирачна система, ако има на разположение), волана; контролиране на превозното средство при различни обстоятелства, при различни скорости; стабилност на пътя; теглото, габаритите и характеристиките на превозното средство; теглото и вида на товара (само за категории BE, C, СЕ, C1, C1E, DE, D1E); удобството на пътниците (само за категории D, DE, D1, D1E); (без бързо ускоряване, плавно шофиране и без рязко спиране); 9.3.2. Икономично шофиране по екологично съобразен начин; отчитане на оборотите в минута, сменяне на предавката, спиране и ускоряване (само за категории BE, C, СЕ, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E);
9.3.3. Наблюдение: наблюдение във всички посоки; правилно използване на огледалата; виждане на далечно, средно и близко разстояние;
9.3.4. Предимство/даване на път: предимство при кръстовища, пресечки и възли; даване на път при други случаи (например, промяна на посока, промяна на платно, специални маневри);
9.3.5. Коректно положение на пътя: правилно положение на пътя, в пътните платна, в кръгово движение, подходящо за вида и характеристиките на превозното средство; престрояване;
9.3.6. Спазване на дистанция: спазване на адекватна дистанция отпред и отстрани; спазване на адекватна дистанция от другите ползватели на пътя;
9.3.7. Скорост: не превишаване на максималната допустима скорост; адаптиране скоростта към условията на климата/трафика и когато е подходящо до националните скоростни граници; шофиране с такава скорост, че е възможно спирането в рамките на разстоянието на видимия и свободен път; адаптиране на скоростта към общата скорост на ползвателите на пътя от същия вид;
9.3.8. Светофари, пътни знаци и други индикации: правилни действия при светофари; подчиняване на указанията на пътните контрольори; правилно реагиране на пътни знаци (забрани или команди); извършване на подходящи действия при пътна маркировка;
9.3.9. Сигнализиране: подаване на сигнали, когато е необходимо, правилно и своевременно; правилно посочване на посоки; предприемане на подходящи действия по отношение на всички сигнали, подадени от други ползватели на пътя;
9.3.10. Използване на спирачки и спиране: своевременно намаляване на скоростта, използване на спирачки или спиране в съответствие с обстоятелствата; очакване; използване на различните спирателни системи (само за категории C, СЕ, D, DE); използване на системи за намаляване на скоростта, различни от спирачките (само за категории C, СЕ, D, DE).
10. Продължителност на изпита
Продължителността на изпита и пропътуваното разстояние трябва да са достатъчни за оценка уменията и поведението съгласно параграф Б на настоящото приложение. При никакви обстоятелства времето, през което се шофира на пътя, не следва да бъде по-кратко от 25 минути за категории А, А1, А2, В, В1 и ВЕ и 45 минути за другите категории. Това не включва приемането на кандидата, подготовката на моторното превозно средство, техническата проверка на превозното средство по отношение на пътната безопасност, специалните маневри и обявяването на резултатите от практическия изпит.
11. Място на провеждане на изпита
Изпитът в частта му за оценка на техническия контрол на кандидата върху превозното средство може да бъде проведен на специален изпитен полигон. Винаги, когато има възможност, изпитът за оценка на поведението в трафик следва да се провежда на пътища извън застроени зони, главни пътища и магистрали, както и по всички видове улици в населени места (жилищни райони, райони 30 и 50 km/h, градски главни пътища), които следва да представляват различните видове трудности, които могат да срещнат водачите на моторни превозни средства. Желателно е също така изпитът да се проведе в различни условия на натовареност на движението. Времето, прекарано в шофиране по пътя, следва да се използва по оптимален начин за оценяване на кандидата във всичките различни зони на трафика, които могат да се срещнат, като специално трябва да се наблегне на смяната между тези зони.

II. ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ПОВЕДЕНИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
Водачите на всички превозни средства със силово задвижване трябва по всяко време да имат знанията и уменията и поведението, описани в точки 1 - 9, с оглед да бъдат в състояние:
— да разпознават опасностите на трафика и да оценяват тяхната сериозност,
— да владеят достатъчно тяхното превозно средство, за да не създават опасни ситуации и да реагират по подходящ начин, ако такава ситуация възникне,
— да спазват правилника за движение по пътищата, и по-специално тези негови разпоредби, които са предназначени за предотвратяване на пътни произшествия и поддържат пътния поток;
— да откриват всички основни технически повреди в техните превозни средства и по-специално тези, които представляват опасност за безопасността, и те да бъдат поправяни по подходящ начин,
— да отчитат всички фактори, които оказват влияние на поведението на шофиране (например алкохол, умора, лошо зрение и т.н.), така че да запазят пълно използване на съоръженията, които са необходими за безопасно шофиране,
— да помагат да се осигури безопасността на всички ползватели на пътя, и по-специално на най-слабите и на най-застрашените, като показват дължимото уважение на другите. Държавите-членки могат да прилагат необходимите мерки, за да осигурят водачите, които са загубили знанията и уменията и поведението, описани в точки 1 - 9, да могат да възстановят тези знания и тези умения, и да продължат да показват поведението, изисквано за управление на моторно превозно средство.


ПРИЛОЖЕНИЕ III
МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКА И ПСИХИЧЕСКА ГОДНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО СЪС СИЛОВО ЗАДВИЖВАНЕ
ДЕФИНИЦИИ

1. По смисъла на настоящото приложение, водачите се класифицират в две групи:
1.1. Група 1: водачи на превозни средства от категории А, А1, А2, АМ, В, В1 и ВЕ.
1.2. Група 2: водачи на превозни средства от категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E.
1.3. В националните законодателства може да се предвиди разпоредбите на настоящото приложение за водачите от група 2 да важат и за тези водачи на превозни средства от категория В, които използват своите свидетелства за управление за професионални цели (таксита, линейки и т.н.).
2. Аналогично, кандидатите за първо свидетелство за управление на превозно средство или за подновяване на свидетелство за управление на превозно средство се класифицират в групата, към която ще спадат, след като свидетелството за управление бъде издадено или подновено.

МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ
3. Група 1: От кандидатите се изисква да преминат медицински преглед, ако стане очевидно, докато се извършват необходимите формалности или по време на изпитите, които трябва да преминат преди да получат свидетелство за управление, че имат едно или няколко от заболяванията, упоменати в настоящото приложение.
4. Група 2: Кандидатите преминават медицински преглед преди свидетелството за управление С да им бъде издадено за първи път и след това преминават периодични медицински прегледи съгласно предвиденото в националното законодателство.
5. Стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение.

ЗРЕНИЕ
6. Всички кандидати за свидетелство за управление преминават подходяща проверка, за да се осигури те да имат острота на зрението, достатъчна за управление на превозно средство със силово задвижване. Когато има основания за съмнение относно задоволителността на зрението, кандидатът се преглежда от компетентен медицински орган.
При този преглед особено внимание се обръща на следното: острота на зрението, зрително поле, виждане в здрач и прогресиращи очни заболявания.
По смисъла на настоящото приложение вътреочните лещи не се считат за коригиращи лещи.

Група 1:
6.1. Кандидатите за свидетелство за управление или за подмяна на такова свидетелство трябва да имат бинокулярна острота на зрението, при необходимост с коригиращи лещи, минимум 0,5 като си служат и с двете очи. Свидетелства за управление не се издават или подновяват, ако по време на медицинския преглед се установи, че хоризонтът на зрителното поле е по-малък от 120°, освен в изключителни случаи, които са надлежно обосновани с благоприятно медицинско заключение и позитивно практическо изпитване, или че лицето страда от друго очно заболяване, което поставя под въпрос безопасното управление. При установяване или обявяване на прогресиращо очно заболяване, свидетелства за управление се издават или подновяват, при условие че кандидатът се подлага на редовни прегледи от компетентен медицински орган.
6.2. Кандидатите за свидетелство за управление или за подмяна на такова свидетелство, които имат обща функционална загуба на зрението в едното око, или които използват само едното око (например в случай на диплопия - двойно виждане), трябва да имат острота на зрението минимум 0,6, при необходимост с коригиращи лещи. Компетентният медицински орган трябва да установи, че такова състояние на монокулярно виждане е налице от достатъчно дълго време, за да даде възможност за адаптация, както и това, че зрителното поле на това око е нормално.

Група 2:
6.3. Кандидатите за свидетелство за управление или за подмяна на такова свидетелство трябва да имат острота на зрението, при необходимост с коригиращи лещи, минимум 0,8 с по-силното око и минимум 0,5 с по-слабото око. При използване на коригиращи лещи за достигане на стойности 0,8 и 0,5, некоригираната острота на всяко око трябва да достига 0,05 или в противен случай минималната острота (0,8 и 0,5) трябва да се достига или чрез коригиране с помощта на очила със сила не повече от плюс или минус четири диоптъра, или с помощта на контактни лещи (некоригирано зрение = 0,05). Към тази корекция трябва да има добра поносимост. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи без нормално бинокулярно зрително поле или страдащи от диплопия.

СЛУХ
7. Свидетелства за управление се издават или подновят на кандидати или водачи от група 2 само при наличие на заключение от компетентните медицински власти. Особено внимание се отделя на медицинския преглед на обхвата за компенсация.

ЛИЦА СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ
8. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от заболявания или аномалии на опорно-двигателния апарат, които правят опасно управлението на превозно средство със силово задвижване.
Група 1:
8.1. Свидетелства за управление, при определени ограничения, ако е необходимо, може да бъдат издавани на кандидати или водачи с физически увреждания, след издаване на становище от компетентен медицински орган. Това становище трябва да се основава на медицинска преценка на въпросното заболяване или аномалия и когато е необходимо, на практическо изпитване. То трябва да указва също така какъв вид промяна се изисква на превозното средство и дали водачът трябва да носи ортопедичен уред, доколкото изпитът за проверка на уменията и способностите покаже, че с такъв уред управлението няма да е опасно.
8.2. Свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на всеки кандидат, страдащ от прогресиращо заболяване, при условие че инвалидизираното лице бива редовно преглеждано, за да се провери дали все още е в състояние напълно безопасно да управлява превозно средство. Когато увреждането е статично, свидетелства за управление може да се издават или подновяват без кандидатът да се подлага на редовни медицински прегледи.
Група 2:
8.3. Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на превозни средства, попадащи в определението за тази група.

СЪРДЕЧНОСЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
9. Всяко заболяване, при което кандидатът за първо свидетелство или водачът, кандидатстващ за подмяна на свидетелство, е изложен на риск от внезапен срив на сърдечносъдовата система, при който настъпва внезапно влошаване на мозъчните функции, представлява опасност за безопасността на движението по пътищата.
Група 1:
9.1. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи със сериозна аритмия.
9.2. Свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи, носещи сърдечносъдови стимулатори, при наличие на квалифицирано медицинско заключение и провеждане на редовни медицински прегледи.
9.3. Въпросът дали да бъде издадено или подновено свидетелството на кандидат или водач с ненормално артериално кръвно налягане се преценява, като се вземат предвид другите резултати от прегледа, наличието на евентуални усложнения и опасността, която те могат да представляват за безопасността на движението по пътищата.
9.4. По принцип, свидетелство за управление не се издава или подновя на кандидати или водачи, страдащи от ангина в състояние на покой или емоционална възбуда. Условие за издаване или подновяване на свидетелство за управление на кандидат или водач, преминал инфаркт на миокарда, е наличието на квалифицирано медицинско заключение и при необходимост - извършването на редовни медицински прегледи.
Група 2:
9.5. Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група.

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
10. Свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи, страдащи от захарен диабет, при наличие на квалифицирано медицинско заключение и при провеждане на редовни прегледи съобразно конкретния случай.
Група 2:
10.1. Само в много изключителни случаи свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи в тази група, страдащи от захарен диабет и нуждаещи се от лечение с инсулин, и то само когато това е надлежно обосновано в квалифицирано медицинско заключение, при условие че се провеждат редовни медицински прегледи.

НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
11. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от сериозно неврологично заболяване, освен ако молбата е подкрепена от квалифицирано медицинско заключение.
Неврологични нарушения, свързани със заболявания или хирургическа намеса, засягащи централната или периферната нервна система, които водят до сетивни или двигателни дефицити и засягат равновесието и координацията, трябва да бъдат внимателно отчетени от гледна точка на функционалните им последствия и опасността от прогресиране. В такъв случай свидетелството може да бъде издадено или подновено при условие провеждането на периодични оценки при наличие на опасност от влошаване.
12. Епилептичните припадъци или други внезапни смущения на съзнанието съставляват сериозна опасност за безопасността на движението, ако се случат с лице, управляващо превозно средство със силово задвижване.
Група 1:
12.1. Свидетелство за управление може да бъде издадено или подновено след преглед от компетентен медицински орган и при условие провеждането на редовни медицински прегледи. Органът взема решение за състоянието на епилепсията или другите смущения на съзнанието, клиничната му форма и прогресиране (например, без припадъци през последните две години), преминатото лечение и резултатите от него.
Група 2:
12.2. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи на МПС, страдащи или склонни към епилептични припадъци или други внезапни смущения на съзнанието.

ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Група 1:
13.1. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от:
— дълбоки психични разстройства, независимо дали вродени или причинени от заболяване, травма или неврохирургически операции;
— силно изоставане в умственото развитие;
— тежки поведенчески проблеми поради старост; или личностни недостатъци, водещи до силно влошаване на разсъдъка, поведението или адаптивността, освен ако молбата е подкрепена от квалифицирано медицинско заключение и ако е необходимо, при условие провеждането на редовни медицински прегледи.
Група 2:
13.2. Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група.

АЛКОХОЛ
14. Консумацията на алкохол представлява голяма опасност за безопасността на движението по пътищата. Предвид мащабността на този проблем, медицинската колегия трябва да бъде много бдителна.
Група 1:
14.1. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи на МПС с алкохолна зависимост, или които не могат да се въздържат от шофиране след употреба на алкохол.
След доказан период на въздържание и при представяне на квалифицирано медицинско заключение и под условие провеждането на редовни медицински прегледи, може да бъде издадено или подновено свидетелство за управление на кандидати или водачи, които в миналото са били зависими от алкохол.
Група 2:
14.2. Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на превозни средства, попадащи в определението за тази група.

ЛЕКАРСТВЕНИ И ЛЕЧЕБНИ СРЕДСТВА
15. Злоупотреба:
Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, които са зависими от психотропни вещества, или които не са зависими от такива вещества, но злоупотребяват с тях редовно, независимо от исканата категория свидетелство.
Редовна употреба:
Група 1:
15.1. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, редовно употребяващи психотропни вещества под каквато и да е форма, които могат да увредят способността за безопасно управление, когато поеманите количества са такива, че имат отрицателен ефект върху управлението на МПС. Това се отнася и за всички други лечебни средства или комбинации от лечебни средства, които влияят на способността за управление на превозно средство.
Група 2:
15.2. Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група.

БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Група 1:
16.1. Свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи, страдащи от значителна бъбречна недостатъчност, при наличие на квалифицирано медицинско заключение и под условие за провеждане на редовни медицински прегледи.
Група 2:
16.2. Освен в изключителни случаи, надлежно обосновани от квалифицирано медицинско заключение и под условие за провеждане на редовни медицински прегледи, свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от значителна и необратима бъбречна недостатъчност.

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Група 1:
17.1. , свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи с трансплантиран орган или имплантиран изкуствен орган, който засяга способността за управление на превозно средство, съгласно квалифицирано медицинско заключение и ако е необходимо, при провеждане на редовни медицински прегледи.
Група 2:
17.2. Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на превозни средства, попадащи в определението за тази група.
18. По принцип, ако кандидатът или водачът страда от заболяване, което не е упоменато в предходния параграф, но предполага или води до функционална недостатъчност, засягаща сигурността зад волана, свидетелство за управление не се издава или подновява, освен ако молбата е подкрепена от квалифицирано медицинско заключение и под условие, ако е необходимо, провеждането на редовни медицински прегледи.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV
МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ЛИЦА КОИТО ПРОВЕЖДАТ ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПИТИ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА МПС

1. Изисквани компетенции от изпитващия по управление на превозно средство
1.1.
Лице, което е упълномощено да провежда практическа преценка в превозно средство на управлението на кандидат, трябва да има познания, умения и разбиране, свързани с темите, изброени в точки 1.2 до 1.6.
1.2. Компетенциите на изпитващия трябва да бъдат релевантни за преценката на представянето на кандидат, който кандидатства за категорията за правоуправление, за която се извършва изпита.
1.3. Познания и разбиране на управлението на превозно средство и преценка:
— теория на поведението на управление,
— усещане на опасности и избягване на произшествия,
— учебната програма, подкрепяща стандартите на изпита по управление,
— изискванията на изпита по управление,
— релевантно пътно и трафик законодателство, включително релевантно законодателство на ЕС и национално законодателство и тълкувателни насоки,
— теория и техники на оценяване,
— защитно управление.
1.4. Умения за оценяване:
— способност да наблюдава точно, да извършва мониторинг и да оценява цялостното представяне на кандидата, по-специално:
— правилно и всестранно разпознаване на опасни ситуации,
— точно определяне причината и възможния ефект на такива ситуации,
— постигане на компетентност и разпознаване на грешки,
— еднообразие и последователност в оценката,
— да асимилира бързо информация и извлича ключовите точки,
— да гледа напред, да идентифицира потенциалните проблеми и да разработва стратегии за справянето с тях,
— да предоставя своевременна и конструктивна обратна връзка.
1.5. Лични умения за управление на превозно средство:
— Лицето, упълномощено да провежда практически изпит за категория на свидетелство за управление, трябва да може да управлява в съгласие с високите стандарти този тип моторно превозно средство.
1.6. Качество на работа:
— да определи и съобщи какво кандидатът може да очаква по време на изпита,
— да комуникира ясно, като избира съдържанието, стила и езика да подхожда на публиката и контекста и да отговаря на запитвания на кандидатите,
— да осигурява ясна обратна информация за резултатите от изпита,
— да третира кандидатите с уважение и без дискриминация.
1.7. Познания по техническите и физическите свойства на превозното средство:
— познания по техническите свойства на превозното средство, като управление, гуми, спирачки, светлини, специално за мотоциклети и тежки превозни средства,
— безопасно товарене,
— познания за физическите свойства на превозното средство, като скорост, триене, динамика, енергия.
1.8. Управление по горивно икономичен и екологосъобразен начин.
2. Общи условия
2.1. Изпитващ по управление на превозно средство категория В:
а) трябва да е притежавал свидетелство за категория В поне 3 години;
б) трябва да е поне 23-годишен;
в) трябва успешно да е завършил първоначалната квалификация, предвидена в точка 3 от настоящото приложение, и след това да е следвал разпоредбите за осигуряване на качество и периодично обучение, както е предвидено в точка 4 от настоящото приложение;
г) трябва да е завършил професионално образование, което води до завършване на ниво 3, както е определено с Решение 85/368/ЕИО на Съвета от 16 юли 1985 г. относно съответствието между професионалните квалификации на държавите-членки на Европейската общност (1).
д) не може да работи едновременно като инструктор в школа по управление на превозно средство.
2.2. Изпитващ по управление на превозно средство за другите категории:
а) трябва да е притежавал свидетелство за управление на превозно средство за съответната категория или да притежава еквивалентни познания чрез адекватна професионална квалификация;
б) трябва успешно да е завършил първоначалната квалификация, предвидена в точка 3 от настоящото приложение, и след това да е следвал разпоредбите за осигуряване на качество и периодично обучение, както е предвидено в точка 4 от настоящото приложение;
в) трябва да е бил квалифициран изпитващ по управление на превозно средство за категория В най-малко 3 години; прави се изключение от този срок, при условие че изпитващият може да предостави доказателства за:
— най-малкото 5 години управление в съответната категория, или
— теоретична и практическа оценка на способността да управлява превозно средство със стандарт, по-висок от необходимия за получаване на свидетелство за управление, което прави това изискване ненужно,
г) трябва да е завършил професионално образование, което води до завършване на ниво 3, както е дефинирано с Решение 85/368/ЕИО на Съвета;
д) не може да работи едновременно като инструктор в школа по управление на превозно средство.
2.3. Еквивалентност
2.3.1. Държавите-членки могат да упълномощят изпитващ да провежда изпити за управление на превозно средство за категории АМ, А1, А2 и А след преминаване на първоначалната квалификация, предписана в точка 3 за една от тези категории.
2.3.2. Държавите-членки могат да упълномощят изпитващ да провежда изпити за управление на МПС за категории C1, C, D1 и D след преминаване на първоначалната квалификация, предписана в точка 3 за една от тези категории.
2.3.3. Държавите-членки могат да упълномощят изпитващ да провежда изпити за управление на превозно средство за категории BE, C1E, CE, D1E и DE след преминаване на първоначалната квалификация, предписана в точка 3 за една от тези категории.
3. Първоначална квалификация
3.1. Първоначално обучение
3.1.1. Преди дадено лице да може да бъде упълномощено да провежда изпити по управление на превозно средство, то трябва успешно да е завършило учебна програма, специфицирана от държавата-членка, за да има компетенциите, постановени в точка 1.
3.1.2.
Държавите-членки трябва да определят дали съдържанието на дадена програма за обучение ще е свързана с упълномощаването за провеждане на изпити по управление на МПС за една категория свидетелство за управление на превозно средство или за повече от една.
3.2. Изпити
3.2.1. Преди дадено лице да може да бъде упълномощено да провежда изпити по управление на превозно средство, то трябва да демонстрира задоволителен стандарт на познания, разбиране, умения и способност по отношение на предметите, изброени в точка 1.
3.2.2. Държавите-членки провеждат изпитен процес, който оценява, по педагогически подходящ начин, компетенциите на лицето, както са дефинирани в точка 1, по-специално точка 1.4. Изпитният процес трябва включва както теоретичен елемент, така и практически елемент. Оценка на базата на компютър може да използва, когато е подходящо. Подробната информация относно природата и продължителността на изпитите и оценките в рамките на изпита са по усмотрение на индивидуалните държави-членки.
3.2.3. Държавите-членки трябва да определят дали съдържанието на даден изпит ще е свързано с упълномощаването за провеждане на изпити по управление на МПС за една категория свидетелство за управление на МПС или за повече от една.
4. Осигуряване на качество и периодично обучение
4.1. Осигуряване на качество
4.1.1. Държавите-членки разполагат с механизми за осигуряване на качество, за да поддържат стандартите на изпитващите по управление на превозно средство.
4.1.2. Механизмите за осигуряване на качество трябва да включват надзор на изпитващите по време на работа, тяхното допълнително обучение и повторно акредитиране, тяхното продължаващо професионално развитие и периодичен преглед на резултатите от изпитите по управление на превозно средство, които те са провели.
4.1.3. Държавите-членки трябва да осигурят всеки изпитващ да подлежи на годишен надзор с използването на механизмите за осигуряване на качество, изброени в точка 4.1.2. Нещо повече, държавите-членки трябва да осигурят всеки изпитващ да е наблюдаван по време на провеждане на изпити веднъж на 5 години, за минимален срок кумулативно най-малкото половин ден, позволяващо наблюдението на няколко изпита. Когато се идентифицират проблеми, трябва да се приложат коригиращи действия. Лицето, което извършва надзора, трябва да бъде лице, упълномощено от държавата-членка за тази цел.
4.1.4. Държавите-членки могат да предвидят, когато изпитващ е упълномощен да провежда изпити по управление на превозно средство в повече от една категория, когато удовлетворява изискванията на надзора по отношение на изпитите за една категория, да удовлетворява изискванията на повече от една категория.
4.1.5. На работата по време на изпита по управление на превозно средство трябва да се извършва мониторинг и надзор от орган, упълномощен от държавата-членка, за да се осигури правилно и последователно прилагане на оценяването.
4.2. Периодично обучение
4.2.1. Държавите-членки осигуряват, за да останат упълномощени, изпитващите по управление на превозно средство, независимо от броя на категориите, за които те са акредитирани, да преминават:
— минимално редовно периодично четиридневно обучение общо за срок от две години, за да:
— поддържат и освежават необходимите познания и изпитващи умения,
— развиват нови компетенции, които са станали съществени за упражняването на тяхната професия,
— осигурят изпитващият да продължава да провежда изпити съгласно честен и еднакъв стандарт,
— минимално периодично обучение от най-малко пет дни за срок от пет години,
— за да развиват и поддържат необходимите практически умения за управление на превозно средство.
4.2.2. Държавите-членки вземат подходящите мерки, за да осигурят своевременно специфично обучение на тези изпитващи, за които действащата система за осигуряване на качество е установила сериозна неудовлетворителна работа.
4.2.3. Характерът на периодичното обучение може да приеме формата на инструктаж, обучение в класна стая, конвенционално учене или учене на базата на компютър и може да се провежда на индивидуална или групова база. То може да включва такава повторна акредитация, каквато държавите-членки считат за подходящо.
4.2.4. Държавите-членки могат да предвидят, когато изпитващ е упълномощен да провежда изпити по управление на превозно средство в повече от една категория, когато удовлетворява изискванията за периодично обучение по отношение на изпитите за една категория, да удовлетворява изискванията на повече от една категория., при условия че са удовлетворени условията, постановени в точка 4.2.5.
4.2.5. Когато изпитващ не е провеждал изпити за категория в рамките на 24-месечен период, изпитващият се подлага на подходяща повторна оценка преди да му бъде позволено да провежда изпити по управление на превозно средство за тази категория. Това повторно оценяване може да бъде извършено като част от изискването, постановено в точка 4.2.1.
5. Придобити права
5.1. Държавите-членки могат да позволят на лица, упълномощени да провеждат изпити по управление на превозно средство непосредствено преди тези разпоредби да влязат в сила, да продължат да провеждат изпити, независимо от това, че те не са били упълномощени в съответствие с общите условия в точка 2 или първоначалния квалификационен процес, постановен в точка 3.
5.2. Независимо от това, такива изпитващи подлежат на редовен надзор и на механизмите за осигуряване на качество, постановени в точка 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ V
МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ И ИЗПИТВАНЕ НА ВОДАЧИ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ЗА КОМПОЗИЦИИ, КАКТО СА ДЕФИНИРАНИ ВЪВ ВТОРАТА АЛИНЕЯ ОТ ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 4, БУКВА Б)


1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за:
— подобряване и надзор на обучението, предвидени в член 7, параграф 1, буква г) или,
— организират изпит за проверка на уменията и поведението, предвиден в член 7, параграф 1, буква г).
2. Продължение на обучението на водача
— най-малко 7 часа.
3. Съдържание на обучението на водача
Обучението на водача покрива познанията, уменията и поведението, както са описани в точки 2 и 7 от приложение II. Особено внимание се обръща на:
— динамиката на движението на моторното превозно средство, критерии за безопасност, влачещо превозно средство и ремарке (съединителен механизъм), правилно товарене и приспособления за безопасност;
Практическият компонент включва следните упражнения: увеличаване и намаляване на скоростта, обръщане, спиране, разстояние на спиране, промяна на пътното платно, действия спиране/избягване, люлеене на ремарке, откачане и повторно закачване на ремарке към неговия влекач, паркиране;
— Всеки участник в обучението трябва да изпълни практическия компонент и да демонстрира своите умения и поведение по публични пътища,
— Композициите от превозни средства, използвана за обучението трябва да попадат в рамките на категорията на свидетелството за управление, за която участниците кандидатстват.
4. Продължителност и съдържание на изпита за проверка на умения и поведение
Продължителността на изпита и пропътуваното разстояние трябва да бъдат достатъчни, за да се оценят уменията и поведението, постановени в точка 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI
МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ И ИЗПИТВАНЕ ЗА МОТОЦИКЛЕТИ В РАМКИТЕ НА КАТЕГОРИЯ А (ПРОГРЕСИВЕН ДОСТЪП)

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за:
— подобряване и надзор на обучението, предвидени в член 7, параграф 1, буква в) или,
— организират изпит за проверка на уменията и поведението, предвиден в член 7, параграф 1, буква в).
2. Продължение на обучението на водача
— най-малко 7 часа.
3. Съдържание на обучението на водача
— Обучението на водача съдържа всички аспекти, покрити в точка 6 от приложение II.
— Всеки участник трябва да изпълни практическите компоненти на обучението и да демонстрира своите умения и поведение по публичните пътища.
— Мотоциклетите, използвани за обучението, трябва да попадат в рамките на категорията на свидетелството за управление, за която участниците кандидатстват.
4. Продължителност и съдържание на изпита на умения и поведение
Продължителността на изпита и изминатото разстояние трябва да бъдат достатъчни, за да се оценят уменията и поведението, постановени в точка 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Част А
ОТМЕНЕНИ ДИРЕКТИВИ, ПОСЛЕДВАЩО ИЗМЕНЕНИ

(посочени в член 17)