Последните промени в ЗДвП в сила от 7 юли 2020 г.

ПРЕДИСЕГА
Чл. 9. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено движението на верижни машини и използването на гуми с шипове. Движение на пътни превозни средства с вериги за сняг е разрешено само когато пътните условия изискват това.
Чл. 9. (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено движението на самобалансиращи се превозни средства, верижни машини и използването на гуми с шипове. Движение на пътни превозни средства с вериги за сняг е разрешено само когато пътните условия изискват това.
Чл. 14. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
Чл. 14. (1) (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредби условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
Чл. 15.
(6) Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства.
Чл. 15. 
(6) (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства, с изключение на пътните превозни средства, извършващи случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици.
Чл. 69. На спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници други пътни превозни средства могат да спират за слизане или качване на пътници само ако не пречат на превозните средства, за които е предназначена спирката. Престоят на таксиметрови автомобили с цел очакване на пътници е забранен.
 
Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници други пътни превозни средства могат да спират само за слизане на пътници само ако не пречат на превозните средства, за които е предназначена спирката. Престоят на таксиметрови автомобили с цел очакване на пътници е забранен
Чл. 79. За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
1. спирачки;
2. звънец и да няма друг звуков сигнал;
3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
Чл. 79. (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед и индивидуално електрическо превозно средство трябва да има изправни:
1. спирачки;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) механичен или електронен звънец и да няма друг звуков сигнал;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) за велосипеда – устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
4. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) за индивидуалното електрическо превозно средство – устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад;
5. (предишна т. 4, доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипедите.
Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) (1) Водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е длъжен:
1. да ползва в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан;
2. да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близо до дясната граница на платното за движение;
3. в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост да управлява индивидуалното електрическо превозно средство с включени светлини;
4. да се движи с изправна спирачна система на управляваното индивидуално електрическо превозно средство;
5. да ползва каска, ако е на възраст до 18 години.
(2) На водача на индивидуалното електрическо превозно средство е забранено:
1. да се движи по пътища и улици, на които максимално разрешената скорост за движение е над 50 km/h; ограничението не се прилага за улици с изградена велосипедна инфраструктура;
2. да се движи в зони, обозначени с пътен знак В9 – „Забранено е влизането на велосипеди“;
3. да се движи по улици, обозначени с пътен знак Г13 – „Пътна лента или платно за движение само на превозни средства от редовните линии“;
4. да развива скорост, по-висока от 25 km/h;
5. да превозва други лица;
6. да се движи успоредно до друго индивидуално електрическо превозно средство или двуколесно пътно превозно средство;
7. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка;
8. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;
9. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
10. да управлява превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци;
11. да използва мобилен телефон при управлението на индивидуално електрическо превозно средство.
(3) Минималната възраст на водача за управление на индивидуално електрическо превозно средство е:
1. шестнадесет години – по велосипедна инфраструктура и по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 km/h;
2. четиринадесет години – само по велосипедни алеи.
(4) С наредба на общинския съвет се определят:
1. по-ниски максимално допустими скорости от определените в ал. 2, т. 4;
2. редът за определяне на задължителните зони за паркиране на индивидуални електрически превозни средства, включително и максимално допустимия брой, както и условията и реда за тяхното предоставяне и ползване.
Чл. 81. На водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено:
1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;
2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство;
3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;
4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.
Чл. 81. (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) На водача на двуколесно пътно превозно средство, с изключение на индивидуално електрическо превозно средство е забранено:
1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;
2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство;
3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;
4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.
Чл. 83.
(2) Тегленето на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с твърда връзка или от специален автомобил.
Чл. 83. 
(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Тегленето на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с твърда връзка или от автомобил със специално предназначение за тази цел.
Чл. 87. Забранено е:
1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. тегленето на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с кош и използването им за теглене;
3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;
4. тегленето при намалена видимост под 50 метра;
5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Чл. 87. Забранено е:
1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) тегленето на индивидуални електрически превозни средства, на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с кош и използването им за теглене;
3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;
4. тегленето при намалена видимост под 50 метра;
5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Чл. 107. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:
1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;
2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;
3. които са с трайни увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.
Чл. 107. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:
1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) които бутат велосипед, мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство;
3. които са с трайни увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.
Чл. 110. Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.Чл. 110. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 140.
(4) Пътните превозни средства от поделенията на въоръжените сили и бронираната, колесната и верижната техника, влекачите и специалната техника на Министерството на вътрешните работи се регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър. Формата, размерът и видът на регистрационните номера на превозните средства на въоръжените сили се съгласуват с министъра на вътрешните работи.
(5) Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.
(6) Колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(7) Исторически превозни средства се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2. При регистриране на историческо превозно средство се представят документ за собственост и идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава – членка на Европейския съюз.
Чл. 140. 
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Редът за извършване на регистрация и/или издаване на табели с регистрационни номера за превозни средства във връзка с опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, подпомагане борбата с тежките умишлени престъпления и организираната престъпност и осъществяване на дейностите по защитата на националната сигурност се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5) (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Пътните превозни средства от поделенията на въоръжените сили и бронираната, колесната и верижната техника, влекачите и специалната техника на Министерството на вътрешните работи се регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър. Формата, размерът и видът на регистрационните номера на превозните средства на въоръжените сили се съгласуват с министъра на вътрешните работи.
(6) (предишна ал. 5 – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.
(7) (предишна ал. 6 – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(8) (предишна ал. 7 – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Исторически превозни средства се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2. При регистриране на историческо превозно средство се представят документ за собственост и идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава – членка на Европейския съюз.
Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.
Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Чл. 145а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Преди прехвърляне на собствеността на регистрирано моторно превозно средство собственикът на прехвърляното превозно средство може да подаде заявление за запазване на регистрационния номер на превозното средство за регистрацията на друго превозно средство от същата категория и прекратяване на регистрацията на превозното средство, като заплати такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.
(2) В случаите по ал. 1 заявлението се подава по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(3) В случаите по чл. 143, ал. 6 при прекратяване на регистрация на превозно средство за запазване на регистрационния номер се подава заявление по реда на ал. 2.
(4) В срок до един месец от подаване на заявлението заявителят има право да регистрира друго моторно превозно средство със запазените табели в случаите по ал. 1 и 3 по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(5) Когато в срока по ал. 4 не е регистрирано друго моторно превозно средство със запазения номер, прехвърлянето на собствеността на моторно превозно средство, за което е подадено заявление по ал. 1 или 3, се извършва след прекратяване на регистрацията и връщане на регистрационните табели в съответното звено на „Пътна полиция“. Табелите с регистрационния номер се унищожават.
(6) При регистрация на друго превозно средство след срока по ал. 4 се поставят нови табели с регистрационен номер.
Чл. 148в. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишен текст на чл. 148б – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вписани в регистър по реда на този закон.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Удостоверението за вписването в регистъра се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице въз основа на следните документи:
1. писмено искане, в което се посочва пълното наименование и данни за регистрацията на лицето, от което е подадено;
2. списък на превозните средства, с които ще се извършва услугата пътна помощ;
3. заверено копие от свидетелството за регистрация на превозните средства по т. 2;
4. заверено копие на удостоверение за техническа изправност на превозните средства по т. 2, валидно към датата на подаване на искането за издаване на удостоверението за вписването в регистъра;
5. заверено копие на договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на наема или лизинга, не по-малък от една година, в случаите, когато лицето не ползва само собствени автомобили, валиден към датата на подаване на искането за издаване на удостоверението за вписването в регистъра; в договора се вписва, че автомобилът ще се ползва за извършване на пътна помощ;
6. документ, удостоверяващ правата на кандидата като абонат на телефонния номер за повикване на пътна помощ;
7. копие от документ за платена такса за издаване на удостоверение.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато искането по ал. 2 се подава от лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага и документ, удостоверяващ регистрация по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заявлението може да бъде изпратено и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистърът на лицата, извършващи пътна помощ, се води от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Чл. 148в. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишен текст на чл. 148б – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
Чл. 150. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.Чл. 150. (бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Чл. 167.
(2) Служби за контрол, определени от кметовете на общините:
1. контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана;
2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство;
3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2006 г.) контролират на територията на общината спазването на изискванията на Закона за управление на отпадъците по отношение на изоставените или снетите от отчет моторни превозни средства;
4. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) регистрират пътните превозни средства с животинска тяга.
Чл. 167. 
(2) Служби за контрол, определени от кметовете на общините:
1. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана;
Чл. 171. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
2. временно спиране от движение на пътно превозно средство:
н) на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок един месец;
Чл. 171. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
2. временно спиране от движение на пътно превозно средство:
н) (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
Чл. 172. (1) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „д“ и т. 2, буква „к“ не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното нарушение.
(1а) В случаите по чл. 171, т. 8 принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на директора на териториална дирекция в Агенция „Митници“ или оправомощени от него длъжностни лица.
2. органите по чл. 167а.
(2) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:
1. недопускане управлението на моторното превозно средство;
2. спиране от движение на моторното превозно средство;
3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2;
3а. отнемане на документите по чл. 167, ал. 3б, т. 4 и чл. 167а, ал. 2, т. 6;
4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2;
5. преместване и предоставяне за отговорно пазене на моторни превозни средства, временно спрени от движение на основание чл. 171, т. 2, като разходите по преместването и заплащането на таксите за отговорно пазене са за сметка на собственика на превозното средство;
6. отнемане на индивидуалните печати за заверка на документите, издавани при извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(3) В случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
(3a) отнемане на документите по чл. 167, ал. 3б, т. 4;
(4) В случаите по чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“, „м“, „н“ и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Редът за връщане на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното средство в случаите по чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“ , „м“ и „н“ се определя с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(5) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
(6) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
(7) При отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 171, т. 2а, както и при отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“ и „е“ моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението.
(8) В случаите по чл. 171, т. 8 заповедта за прилагане на принудителната административна мярка се връчва на собственика на пътното превозно средство, на вписания ползвател или на водача, като в заповедта се посочва регистрационният номер на пътното превозно средство. Прилагането на принудителна административна мярка в тези случаи е независимо от съставянето на акт за установяване на административно нарушение. След изтичане на срока на принудителната административна мярка иззетите свидетелства за регистрация на пътни превозни средства се съхраняват от Агенция „Митници“, до поискване от собственика на пътното превозно средство или упълномощено от него лице.
(9) В случаите по чл. 171, т. 8 принудителна административна мярка не се прилага, а приложената принудителна административна мярка се отменя, ако за пътното превозно средство е внесена таксата по чл. 10а, ал. 2 или по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В тези случаи иззетите свидетелства за регистрация на моторното превозно средство се връщат на собственика, на упълномощено от него лице или на лицето, на което е връчена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.
(10) Събраните такси по ал. 9 могат да се използват от Агенция „Пътна инфраструктура“ за погасяване на задължения по чл. 10, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата по отношение на пътното превозно средство или на други пътни превозни средства на същото задължено лице. Събраните такси се възстановяват на вносителя, ако са погасени всички задължения
Чл. 172. (1) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „д“ и т. 2, буква „к“ не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното нарушение.
(1а) В случаите по чл. 171, т. 8 принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на директора на териториална дирекция в Агенция „Митници“ или оправомощени от него длъжностни лица.
(2)Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:
1. недопускане управлението на моторното превозно средство;
2. спиране от движение на моторното превозно средство;
3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2;
3а. отнемане на документите по чл. 167, ал. 3б, т. 4;
4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2;
5. преместване и предоставяне за отговорно пазене на моторни превозни средства, временно спрени от движение на основание чл. 171, т. 2, като разходите по преместването и заплащането на таксите за отговорно пазене са за сметка на собственика на превозното средство;
6. отнемане на индивидуалните печати за заверка на документите, издавани при извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
(3) В случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
(4) (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) В случаите по чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“, „м“ и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Редът за връщане на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното средство в случаите по чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“ и „м“ се определя с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(5) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
(6) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
(7) При отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 171, т. 2а, както и при отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“ и „е“ моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението.
(8) В случаите по чл. 171, т. 8 заповедта за прилагане на принудителната административна мярка се връчва на собственика на пътното превозно средство, на вписания ползвател или на водача, като в заповедта се посочва регистрационният номер на пътното превозно средство. Прилагането на принудителна административна мярка в тези случаи е независимо от съставянето на акт за установяване на административно нарушение. След изтичане на срока на принудителната административна мярка иззетите свидетелства за регистрация на пътни превозни средства се съхраняват от Агенция „Митници“, до поискване от собственика на пътното превозно средство или упълномощено от него лице.
(9) В случаите по чл. 171, т. 8 принудителна административна мярка не се прилага, а приложената принудителна административна мярка се отменя, ако за пътното превозно средство е внесена таксата по чл. 10а, ал. 2 или по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В тези случаи иззетите свидетелства за регистрация на моторното превозно средство се връщат на собственика, на упълномощено от него лице или на лицето, на което е връчена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.
(10) Събраните такси по ал. 9 могат да се използват от Агенция „Пътна инфраструктура“ за погасяване на задължения по чл. 10, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата по отношение на пътното превозно средство или на други пътни превозни средства на същото задължено лице. Събраните такси се възстановяват на вносителя, ако са погасени всички задължения
Чл. 183. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;
2. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) не носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 3 и поставеният от него стикер е валиден към датата на установяване на нарушението;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) неправилно използва звуков сигнал в населено място.
4. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна т. 3 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2008 г.)
5. (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) управлява велосипед без светлоотразителна жилетка в нарушение на чл. 80, т. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Наказва се с глоба 20 лв. водач, който:
1. неправилно престоява или е паркирал неправилно;
2. нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение;
3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, неправилно се включва в движението, неправилно се престроява или не спазва предимството на друг участник в движението;
4. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
6. (отм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.)
7. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
8. управлява превозно средство с необозначен по определения ред товар, който излиза отстрани на превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад – с повече от 1 метър;
9. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
10. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.)
11. нарушава правилата за движение назад.
(3) Наказва се с глоба 30 лв. водач, който:
1. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 37 от 2015 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
5. навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път;
6. при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;
7. (отм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.)
8. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
(4) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:
1. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.)
2. неправилно преминава покрай спирка на превозни средства за обществен превоз на пътници или покрай спиращ или спрял автобус;
3. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.)
4. управлява пътно превозно средство, което не е моторно, без необходимите светлоотразителни елементи;
5. управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми или в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4;
6. използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му;
7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;
8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;
9. престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението;
10. превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV;
11.управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер, включително и в нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1;
12. управлява моторно превозно средство по пътна лента, сигнализирана за движение само на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, без да има право на това.
(5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който:
1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;
2. не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.
(6) Когато нарушението по ал. 5, т. 1 или 2 е повторно, водачът се наказва с глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец.
(7) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
Чл. 183. (1) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
1. не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;
2. не носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 3 и поставеният от него стикер е валиден към датата на установяване на нарушението;
3. неправилно използва звуков сигнал в населено място.
4. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна т. 3 – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2008 г.)
5. управлява велосипед без светлоотразителна жилетка в нарушение на чл. 80, т. 1;
6. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 1 и 5.
(2) Наказва се с глоба 20 лв. водач, който:
1. неправилно престоява или е паркирал неправилно;
2. нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение;
3.не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, неправилно се включва в движението, неправилно се престроява или не спазва предимството на друг участник в движението;
4. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
6. (отм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.)
7. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
8. управлява превозно средство с необозначен по определения ред товар, който излиза отстрани на превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад – с повече от 1 метър;
9. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
10. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.)
11. нарушава правилата за движение назад.
(3) Наказва се с глоба 30 лв. водач, който:
1. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 37 от 2015 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
5. навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път;
6. при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;
7. (отм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.)
8. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.)
(4) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:
1. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.)
2. неправилно преминава покрай спирка на превозни средства за обществен превоз на пътници или покрай спиращ или спрял автобус;
3. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.)
4. управлява пътно превозно средство, което не е моторно, без необходимите светлоотразителни елементи;
5. управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми или в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4;
6. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му;
7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;
8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;
9. престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението;
10. превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV;
11. управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер, включително и в нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1;
12. управлява моторно превозно средство по пътна лента, сигнализирана за движение само на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, без да има право на това;
13. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2 – 4 и ал. 2 и 3.
(5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който:
1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;
2. не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.
(6) Когато нарушението по ал. 5, т. 1 или 2 е повторно, водачът се наказва с глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец.
(7) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
§ 6. По смисъла на този закон:
11. „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
12. „Автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:
а) леки – за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;
б) товарни – за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;
в) автобуси – за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;
г) специални – с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.

29. „Обществен превоз“ е този, който се извършва с превозно средство срещу заплащане.
§ 6. По смисъла на този закон:
11. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.
12. „Автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:
а) леки – за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;
б) товарни – за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;
в) автобуси – за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;
г) (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) със специално предназначение – моторни превозни средства от категории M или N, притежаващи специфични технически характеристики, които им позволяват да изпълняват функции, изискващи специална конфигурация или оборудване;
18б. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Индивидуално електрическо превозно средство“ е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.
18в. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Самобалансиращо се превозно средство“ е превозно средство с едно колело или с две успоредно разположени колела, задвижвано от двигател, чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 25 km/h, за което е характерно присъщо нестабилно равновесие и което се нуждае от спомагателна контролна система, за да се поддържа в равновесие.
29. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.