Language   

WWW.SHOFIOR.COM


Изпитни листовки за ДАИ 2017, с пояснения. Полезна информация.

Наредба за задължителното застраховане на автомобилистите и пътниците, 2013, ОТМЕНЕНА

Наредба №24 от 8 март 2006г.за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от кодекса на застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, ОТМЕНЕНА

Издадена от Комисията за финансов надзор
Обн. ДВ. бр.25 от 24 Март 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2008г., изм. ДВ. бр.55 от 19 Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 8 Ноември 2013г., отм. ДВ. бр.90 от 31 Октомври 2014г.




ОТМЕНЕНА с § 3 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6 - ДВ, бр. 90 от 30 октомври 2014 г.

 

Раздел I.
Общи положения


Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат редът и условията за извършването на задължителното застраховане по застраховките "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците, редът за неговото отчитане, както и условията и редът за сключване и отчитане на граничната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Автомобилисти по смисъла на тази наредба са собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.

(2) С наредбата се въвежда и единна номерация и се урежда минималното съдържание на полиците по застраховките по ал. 1.

(3) С наредбата се въвежда единна методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.


Чл. 2. (1) Договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключват само от застрахователи, притежаващи лиценз за извършване на дейност по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Договори за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците се сключват само от застрахователи, притежаващи лиценз за извършване на дейност по т. 1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(3) Договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците се сключват само по условията на тази наредба, освен когато предвиждат по-благоприятни условия за потребителите.

 

 

Раздел II.
Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите


Чл. 3. (1) Застрахователната полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, освен реквизитите по чл. 184, ал. 3, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и ал. 5 от Кодекса за застраховането, следва да съдържа и:
1. фирма на застрахователя;
2. седалище и адрес на управление, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България;
3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България;
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) ЕИК за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава;
5. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) името и адреса, съответно фирмата, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно номера по БУЛСТАТ на собственика на моторното превозно средство;
6. името и адреса на обичайния водач или държателя на моторното превозно средство, когато е различен от собственика;
7. вид, марка, регистрационен номер на моторното превозно средство и номер на рама (шаси);
8. номер, образуван по реда на чл. 26, ал. 2;
9. (нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) текст със следното съдържание: "Въз основа на платената премия тази застраховка осигурява покритие за територията на всички държави - членки на Европейския съюз, всички държави от Европейското икономическо пространство, както и Андора, Сърбия и Швейцария, през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се намира на територията на някоя от посочените държави.
(2) При разсрочване на застрахователната премия в полицата се записват датата на падежа и точният размер на всяка разсрочена вноска.
(3) В случаите на придобиване на ново моторно превозно средство, внос на моторно превозно средство или пускане в движение на временно спряно от движение моторно превозно средство застраховката се сключва преди регистрацията на моторно превозно средство от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, като в полицата се вписва само номерът на рамата на моторното превозно средство. След получаване на регистрационен номер от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи застрахованият е длъжен писмено да го обяви пред застрахователя в 7-дневен срок от получаването му.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) Срокът на едногодишните застраховки по ал. 1 изтича в съответното число на съответния месец на следващата година, на което започва застрахователното покритие.
(5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) Срокът на краткосрочните застраховки по ал. 1 се определя от страните, но не може да бъде по-кратък от 30 дни. Ако е уговорен в месеци, срокът изтича в съответното число на последния месец, а ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден. Ако срокът е уговорен в дни, денят, в който започва застрахователното покритие, не се брои.
(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) Крайният срок на застрахователното покритие е краят на последния ден, вписан в застрахователната полица.


Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) (1) При сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят може да поиска лицето, което сключва застраховката, да представи копие на втората част на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, във връзка с което се сключва застраховката. В случаите по чл. 3, ал. 3 застрахователят може да поиска представянето на копие на митническа декларация, фактура или друг документ, съдържащ номер на рама на моторното превозно средство.

(2) Копието на документа по ал. 1 се прилага към екземпляра на застрахователната полица, който остава при застрахователя и се съхранява за срока на съхранение на застрахователната полица.

(3) Когато задължителната застраховка по ал. 1 се сключва с посредничеството на застрахователен брокер или застрахователен агент, те могат да съберат копието на втората част на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, ако застрахователят ги е оправомощил за това. В случаите по чл. 3, ал. 3 застрахователният посредник може да поиска представянето на копие на митническа декларация, фактура или друг документ, съдържащ номер на рама на моторното превозно средство, ако е бил оправомощен за това от застрахователя.

Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) Предоставянето на информация пред застрахователя относно територията, на която моторното превозно средство обичайно се използва, не ограничава прилагането на чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховането и застраховката остава в сила за цялата територия на Република България, на другите държави - членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, и на третите държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Споразумението между националните бюра на застрахователите на държавите - членки на Европейското икономическо пространство, и други асоциирани страни (Многостранното споразумение).


Чл. 4. Максималният размер на отговорността на застрахователя се определя според размера на застрахователната сума, която е в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок.


Чл. 5. (1) Застрахователят снабдява лицето, което е сключило задължителната застраховка, със знак, издаден от Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането. Лицето е длъжно да постави знака на предното стъкло на моторното превозно средство от страната на водача по начин, който позволява добра видимост.

(2) Знакът по ал. 1 съдържа запазената марка на Гаранционния фонд, уникален номер и датата, на която изтича срокът на застраховката. Образецът и графичната защита на знака се определят от съвета на фонда.

(3) Знакът по ал. 1 се изработва така, че да е само за еднократно използване. При разсрочено плащане на премията знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.

(4) Гаранционният фонд поддържа регистър на издадените, унищожените, загубените или откраднатите знаци.

(5) При изгубване, кражба или унищожаване на знака по ал. 1 застрахователят по молба на собственика, ползвателя, държателя или водача на моторното превозно средство предоставя нов знак, който е валиден до изтичането срока на застраховката.

(6) Гаранционният фонд възлага отпечатването на знака по ал. 1 на изпълнител, определен от съвета на фонда.

(7) Застрахователят заявява писмено пред Гаранционния фонд необходимия му брой от знака по ал. 1.

(8) Застрахователят заплаща заявения от него брой от знака по ал. 1 по установената в договора между Гаранционния фонд и изпълнителя по ал. 6 цена. Плащането се извършва по сметка на изпълнителя.

(9) Застрахователят получава от Гаранционния фонд заявения брой от знака по ал. 1 след представянето на документ, удостоверяващ плащането по ал. 8. Гаранционният фонд отказва изпълнението на заявка на застраховател, който не е платил заявен от него брой от знака по ал. 1.


Чл. 6. Комисията за финансов надзор по предложение на управителния съвет на Гаранционния фонд издава указания относно условията и реда за издаване, отпечатване и администриране на знака по чл. 5.


Чл. 7. (1) Знакът по чл. 5 представлява самозалепващ се стикер с три отрязъка, съответно № 1, № 2 и № 3, с еднакъв номер и контролен талон, като:

1. отрязък № 1 се залепва върху предното стъкло на моторното превозно средство от страната на водача, така че да е осигурена добра видимост;

2. отрязък № 2 се залепва върху екземпляра от застрахователната полица, който се отчита и съхранява при застрахователя;

3. отрязък № 3 се залепва върху контролния талон на обозначеното за това място.

(2) Водачът на моторното превозно средство е длъжен винаги да носи със себе си контролния талон и да го предоставя заедно със застрахователната полица при проверка от контролните органи.

(3) Погрешно попълнен или погрешно перфориран знак или знак с нарушена цялост се анулира и се заменя с нов. Анулирането и подмяната се извършват от застрахователя.

(4) Номерът на изгубен или откраднат знак се обявява за невалиден в един централен всекидневник от застрахователя, който го е предоставил. Застрахователите ежемесечно до 15-о число предоставят на Гаранционния фонд информация за изгубени, откраднати и унищожени знаци за предходния календарен месец.

(5) Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно отрязък № 1 от знака да бъде залепен на указаното в чл. 5 , ал. 1 място, същият отрязък се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на МПС и при проверка се представя заедно с контролния талон.


Чл. 8. При настъпване на застрахователно събитие, при което са причинени вреди на трети лица, застрахованият е длъжен в 7-дневен срок писмено да уведоми застрахователя за събитието, както и да изпълни задълженията си по чл. 270 от Кодекса за застраховането. Уведомяването може да се извърши и от увреденото лице.


Чл. 9. (1) (Отм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г.)

(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата.


Чл. 10. Застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявен иск към него във връзка с гражданската му отговорност в 7-дневен срок преди първото по делото съдебно заседание. Уведомлението съдържа данни за датата, годината и номера на делото, пред кой съд е насрочено и размера на иска. Застрахованият е длъжен да поиска привличане на застрахователя в процеса.


Чл. 11. В случаите, при които гражданската отговорност на застрахованите се определя от съдебните органи, след влизането в сила на присъдата или решението правоимащите задължително представят на застрахователя заверен препис от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите и изпълнителен лист в оригинал.


Чл. 12. Сключени спогодби между застрахованите и увредените трети лица относно размера на обезщетението пораждат задължение за застрахователя само ако са одобрени от него или ако са сключени със знанието и съгласието на представител по чл. 224, ал. 3 от Кодекса за застраховането. За спогодби се считат и постигнатите споразумения между страните по наказателни дела за размера на обезщетенията по граждански искове.


Чл. 13. Претенциите на пострадалите лица за вреди, причинени на територията на Република България по вина на водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територия извън Република България, застраховано по реда на международните договори, по които Република България е страна, се уреждат по ред, определен от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в съответствие с действащите международни споразумения и практика.


Чл. 14. (1) Вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и ползването на влекача.

(2) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и ползването на ремаркето.


Чл. 15. (1) При нанесени имуществени вреди обезщетението по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя от застрахователя на виновния застрахован.

(2) При частични вреди или пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.

(3) Действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия на застрахователя и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.

(4) Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 - 6.

(5) Застрахователят изплаща и необходимите и целесъобразни разноски за спасяване на увреденото имущество, в това число и транспортни разходи, както и тези за товарни и разтоварни дейности в рамките на застрахователната сума.


Чл. 16. (1) При смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред.

(2) Застрахователят назначава комисията по ал. 1 и определя реда и начина на нейното функциониране. При необходимост за доказване на събитието или при определяне размера на вредите в зависимост от характера на уврежданията комисията може да използва и други специалисти.


Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) Застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:

1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;

2. протокол за пътнотранспортно произшествие;

3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;

4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи, или

5. двустранен констативен протокол, вписан по установения ред в службите на Министерството на вътрешните работи и съставен, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.

(2) За установяване на основанието и размера на предявената претенция се представят:

1. доказателствата, че увреждащият застрахован има сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в случаите, когато в документите по ал. 1 не се съдържат данни за това и застрахователят не може служебно да установи това обстоятелство;

2. протоколът за оглед от застраховател, когато такъв е извършван във връзка с претенция по застраховка на увреденото имущество;

3. снимковият материал, документиращ вредите;

4. документите за извършен ремонт на увреденото имущество;

5. медицинските и други документи - експертизи, медицински бележки, удостоверения, епикризи, анамнези, протоколи от ЛКК или ТЕЛК;

6. завереното копие на акт за смърт, удостоверението за наследници в оригинал и изпълнителните листове в оригинал.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) Когато документите по ал. 1 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с механизма на настъпване на произшествието, застрахователят може да изисква представянето и на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото на потребителя да представя доказателства.

(4) За определяне на обезщетението застрахователят има право да изисква и други документи, необходими за установяване на обстоятелствата за настъпване на пътнотранспортното произшествие, основанието за плащане и размера на вредите.

(5) При завеждане на претенцията застрахователят изчерпателно уведомява лицето, завело претенцията, за обстоятелствата, които следва да бъдат установени, и за доказателствата за тяхното установяване. Допълнителните доказателства се изискват в съответствие с чл. 105, ал. 3 или ал. 4 от Кодекса за застраховането.


Чл. 18. (1) Обезщетението по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена.

(2) Когато в сроковете по ал. 1 се установи, че не е налице основание за плащане на обезщетение или че размерът на обезщетението е по-малък от размера, претендиран от увреденото лице, или че основанието и размерът на вредите не са били напълно установени, застрахователят е длъжен да даде писмено мотивирано становище на увреденото лице. Когато няма основание за отказ за плащането, но определени обстоятелства не са били установени, застрахователят е длъжен да ги посочи заедно с доказателствените средства за тяхното установяване при спазване разпоредбите по чл. 105 от Кодекса за застраховането.

 

 

Раздел II.
"а" Гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите

(Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.)

 

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) Лице, което при влизане на територията на Република България управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и няма застраховка, покриваща отговорността за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторното превозно средство, валидна за територията на Република България и за територията на държавите - страни по многостранното споразумение, е длъжно да сключи застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт (наричана по-нататък "гранична застраховка").
(2) Гранична застраховка е длъжно да сключи и лице, управляващо моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, което е влязло на територията на Република България с валидна застраховка по ал. 1, чийто срок изтича, преди лицето да е напуснало територията на страната, освен когато тази застраховка е била продължена или подновена.
(3) Граничните застраховки по ал. 1 се сключват по реда за извършване на застрахователна дейност в района на граничните контролно-пропускателни пунктове, определен от министъра на финансите на основание чл. 33 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове (ДВ, бр. 54 от 2002 г.), а граничните застраховки по ал. 2 се сключват по общия ред, без използване на услугите на застрахователни посредници.
(4) Лице, което при влизане на територията на Република България управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на държава членка и няма застраховка, покриваща отговорността за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторното превозно средство, валидна за територията на Република България и за територията на държавите страни по Многостранното споразумение, или има такава застраховка, чийто срок изтича, преди лицето да е напуснало страната, може да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите във формата на гранична застраховка по реда на ал. 1, съответно по реда на ал. 2.


Чл. 18б. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) Не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка на Европейското икономическо пространство или на Република Сърбия, Конфедерация Швейцария и Княжество Андора, както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка на Европейското икономическо пространство. Това правило не се прилага при извършване на проверки на друго основание от оправомощените контролни органи.


Чл. 18в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) (1) Граничната застраховка се сключва за срок, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от три месеца.

(2) Когато срокът на покритието по договор за гранична застраховка изтича, преди лицето да е напуснало територията на Република България, то е длъжно да сключи нов такъв договор преди изтичането на срока му.

(3) Рискът по смисъла на § 1, т. 22 от Кодекса за застраховането, предмет на граничната застраховка, е разположен в Република България.


Чл. 18г. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г.) (1) (В сила от 06.07.2007 г.) Реквизитите на полицата за гранична застраховка се определят от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в съответствие с КЗ, тази наредба, международните договори и актовете на органите на Съвета на бюрата, които уреждат тази застраховка.

(2) (*) Към полицата за гранична застраховка се издава сертификат "Зелена карта".

(3) (В сила от 06.07.2007 г.) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определя единна форма на полиците за гранична застраховка и администрира тяхното отпечатване и разпространение между своите членове, както и определя реда за предоставяне на сертификати "Зелена карта" при спазване на международните договори, по които бюрото е страна, и на актовете на органите на Съвета на бюрата. По реда, уставен в устава си, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи приема и оповестява правила по прилагането на изречение първо.


Чл. 18д. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) (1) Доколкото не е установено друго в този раздел, за граничната застраховка се прилага уредбата за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно Кодекса за застраховането и раздел II, включително правилата за териториално действие на договора за застраховка, за покритите рискове и изключенията от покритие и за минималния размер на застрахователната сума. Премията по гранична застраховка не може да се разсрочва.

(2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи гарантира плащанията по граничните застраховки съгласно условията на международните договори, по които е страна.

(3) Застрахователните договори за гранична застраховка се включват в покритието по презастрахователните договори по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключвани от застрахователите по чл. 2, ал. 1.

(4) Всеки застраховател приема отделна тарифа по граничната застраховка.

 

 

Раздел III.
Задължителна застраховка "Злополука" на пътниците


Чл. 19. (1) Превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници с начална и крайна точка на пътуването на територията на Република България, сключват задължителна застраховка "Злополука" на пътниците при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на получаване на разрешително за извършване на обществен превоз или от датата на изтичане на сключен застрахователен договор за тази застраховка.

(2) Договорът за задължителната застраховка "Злополука" по ал. 1 се сключва за срок не по-кратък от една година.

(3) Изискването по ал. 1 се отнася и за превозвачите, чиито средства за обществен превоз са спрени от експлоатация от съответните държавни органи и отново пуснати в експлоатация с разрешение на тези органи.


Чл. 20. Застрахователната полица по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, освен реквизитите по чл. 184, ал. 3, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и ал. 5 от Кодекса за застраховането, следва да съдържа и:
1. фирма на застрахователя;
2. седалище и адрес на управление, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България;
3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България;
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) ЕИК за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава;
5. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) името и адреса, съответно фирмата, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно номера по БУЛСТАТ на превозвача на пътници със средства за обществен превоз;
6. номер, образуван по реда на чл. 26, ал. 2.


Чл. 21. Застрахователят е длъжен да снабди превозвача с удостоверение за сключената задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, за всяко превозно средство на превозвача, което трябва да съдържа обстоятелствата по чл. 20 и срока на валидност на застраховката. Превозвачът е длъжен да постави удостоверението на видно място в превозното средство.


Чл. 22. ( (1) При настъпване на застрахователно събитие превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя. Уведомяването може да извърши и пострадалият пътник или негови близки. Превозвачът е задължен да състави акт за злополука на пострадалия пътник с подробно описание на случая. Препис или фотокопие от акта се представя на застрахователя в 10-дневен срок от настъпването на злополуката. Акт за злополука може да не се съставя, ако тя е отразена в акт на компетентен орган по контрола на съответния вид транспорт. В този случай превозвачът снабдява пострадалия пътник или ползващите по чл. 24 лица със заверено копие от документа по предходното изречение.
(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата.
(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) При поискване застрахователят е длъжен да предостави на пострадалото лице заверено копие от общите условия по застрахователния договор и заверено извлечение от полицата, съдържащо информацията по чл. 21, както и други клаузи, които имат значение за определяне и осъществяване на правата на пострадалото лице, ако такива са договорени, без да се нарушава застрахователната тайна.


Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) За злополука се счита всяко събитие, станало не по волята на застрахованото лице, настъпило по време на пътуване (включително при качване или слизане от превозното средство), което в резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход в срок до една година от настъпването му е причинило смърт или трайна загуба на работоспособност на застрахованото лице. Злополука е налице и когато трайната загуба на работоспособност е определена по установения ред след изтичането на едногодишния срок от настъпване на застрахователното събитие и се намира в причинно-следствена връзка с него.
(2) За злополука се считат също:
1. изкълчванията, обтяганията или скъсванията на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили;
2. инфекциите, при които заразната материя е проникнала в организма на пострадалото от злополука лице;
3. телесните увреждания или смъртта, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или на чужд живот или на имущество.


Чл. 24. (1) При смърт на застраховано лице, настъпила вследствие на злополука, покрита по застраховката, застрахователят изплаща застрахователната сума по договора.
(2) При трайна загуба на застрахования се изплаща такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на трайната загуба на работоспособност.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) Процентът на трайна загуба на работоспособност се определя от ТЕЛК или от застрахователна експертна комисия съгласно списък на травматичните болести и увреждания на застрахователя след окончателно и пълно стабилизиране на уврежданията на застрахования, но не по-рано от 3 месеца и не по-късно от една година от датата на събитието. Застрахователят не може да откаже плащане, когато ТЕЛК или застрахователната експертна комисия се е произнесла след изтичане на едногодишния срок. При загуба на крайници или други човешки органи процентът може да се определи и без да се спазва тримесечният срок.
(4) Когато застрахованото лице е имало определен процент трайна загуба на работоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема под внимание при определяне трайната загуба на работоспособност в резултат на злополуката.
(5) Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на увреденото лице, а при смърт - на законните му наследници.
(6) При смърт на непълнолетен, ограничено запретен или нетрудоспособен, който няма наследници, застрахователната сума се изплаща на лицата, които са го издържали.
(7) Когато застрахованото лице, съответно неговите наследници не са навършили пълнолетие или са запретени, застрахователното обезщетение се внася на тяхно име в търговска банка, която извършва дейност в Република България, за което застрахователят писмено ги уведомява.


Чл. 25. (1) За изплащане на застрахователната сума или на съответна част от нея на застрахователя се представят следните документи:

1. писмено искане;

2. билет, карта или друг документ в оригинал, доказващ, че пострадалият е бил пътник;

3. документ по чл. 22, ал. 1;

4. препис от акта за смърт и удостоверение за наследници в оригинал или протокол на ТЕЛК;

5. болнични листове, протоколи на ЛКК и други документи, както и обяснения, поискани от застрахователя.

(2) В случай на изплатено обезщетение за трайна загуба на работоспособност в резултат на злополука и последваща смърт на застрахованото лице до една година от датата на злополуката дължимата застрахователна сума за смърт се намалява с размера на изплатеното обезщетение.

 

 

Раздел IV.
Единна номерация


Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) Застрахователите, издатели на застрахователни полици по задължителни застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите, гранична застраховка и "Злополука" на пътниците, имат унифицирана номерация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) Всяка полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, гранична застраховка и по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците съдържа уникалния идентификационен код на застрахователя, предоставен от Гаранционния фонд, вида на застраховката, годината на начало на застрахователната полица и поредния номер.

(3) Когато знакът по чл. 5 е отпечатан по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа, се счита, че задължението по чл. 261, ал. 1, изречение второ от Кодекса за застраховането е изпълнено.

 

 

Раздел V.
Отчитане на застрахователните полици


Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 2011 г.)


Чл. 28. (1) Гаранционният фонд обобщава информацията за сключените застрахователни полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и подава информацията на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Освен в случаите по чл. 293 от Кодекса за застраховането, Гаранционният фонд предоставя въз основа на писмено искане на:

1. застраховател - обобщена информация за пазара на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която не разкрива сведения за потребители и моторните превозни средства, за които има сключена застраховка при конкретен застраховател;

2. застраховател във връзка с възникване и упражняване на правото му по чл. 213 от Кодекса за застраховането - сведения за застрахователя, сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя безплатно.

 

 

Раздел VI.
Административнонаказателни разпоредби


Чл. 29. Лицата, които са извършили нарушение на наредбата, както и лицата, които са допуснали извършването на такива нарушения, се наказват при условията и по реда на част седма от Кодекса за застраховането.

 

 

Допълнителни разпоредби

§ 1. В случай че застраховател, предлагащ задължителните застраховки по тази наредба, предоставя при или по повод тяхното сключване стока или услуга под каквато и да е форма, независимо от това дали е бил санкциониран за това, или е преустановил предлагането, стойността на тези стоки или услуги се взема предвид при преценката на достатъчността на премията по чл. 65 от Кодекса за застраховането за застраховките, по повод на които стоките или услугите са били предоставени.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) Държави членки на Европейското икономическо пространство са: Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република България, Румъния, Република Хърватия, Република Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия.

 

 

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Наредба № 18 от 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането (обн., ДВ, бр. 105 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 85 и 101 от 2005 г.) се отменя.

§ 3. Указанията, приети с решение по протокол № 26 от 22.VI.2005 г. на заседание на Комисията за финансов надзор, се отменят.

§ 4. (1) Застраховател, който извършва задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е длъжен да плати на Гаранционния фонд получения от него до 28.Х.2005 г. брой от знака по чл. 21, ал. 1 от отменената Наредба № 18 от 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането на цената, по която Гаранционният фонд е сключил договор за отпечатването му, в следните срокове:

1. до 31.III.2006 г. - 30 на сто от дължимата сума;

2. до 30.IХ.2006 г. - 30 на сто от дължимата сума;

3. до 31.ХII.2006 г. - останалата част от дължимата сума.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 Гаранционният фонд отказва на застрахователя изпълнението на нови заявки.

§ 5. До датата на влизане в сила на договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз правилата за застрахователите от трета държава се прилагат за всички застрахователи, които са получили лиценз за извършване на застраховане чрез клон в Република България.

§ 6. Наредбата се издава на основание чл. 255, чл. 259, ал. 4 и чл. 273, ал. 2 от Кодекса за застраховането и е приета с Решение № 52-Н от 8.III.2006 г. на Комисията за финансов надзор.

 

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 24 ОТ 2006 Г. ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ПО ЧЛ. 249, Т. 1 И 2 ОТ КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО И ЗА МЕТОДИКАТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

(ОБН., ДВ, БР. 55 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2007 Г.)

§ 6. (1) Тази наредба влиза в сила на 1.08.2007 г., с изключение на:

1. Алинея 2 на чл. 18г, която влиза в сила от датата, определена в решението на Европейската комисия по чл. 2, ал. 2 от Директива 72/166/ЕИО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу гражданска отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и за налагане на задължение за застраховане срещу такава отговорност.

2. Алинеи 1 и 3 на чл. 18г, които влизат в сила от датата на обнародване на наредбата в "Държавен вестник".

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 24 ОТ 2006 Г. ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ПО ЧЛ. 249, Т. 1 И 2 ОТ КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО И ЗА МЕТОДИКАТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
(ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2013 Г.)
§ 10. Параграф 1 се прилага след изтичането на три месеца от датата на влизане в сила на тази наредба.
§ 11. Параграфи 7 и 8 се прилагат за събития, настъпили след датата на влизане в сила на тази наредба.

 

Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4

(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г.)

Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите

(Отделена като самостоятелен акт)

 

 

Приложение № 2 към чл. 15, ал. 4

Таблица

ЗА ОСТАТЪЧНАТА СТОЙНОСТНА ППС И ГОДИШНА СТЪПКА В ПРОЦЕНТИ СПОРЕД ГОДИНИТЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ СЛЕД ГОДИНАТА НА ПРОИЗВОДСТВО

 

Забележки: 1. Към колони "източни" (леки и с висока проходимост) влизат всички марки МПС, произведени в страните от бившия СИВ, както и всички марки, произведени в Република Корея.

2. Шкода - модели Октавия, Фабия и Супърб, са в колоната "други западни".

3. В таблицата е заложена остатъчната стойност на ППС в % и стъпката в проценти между две години на експлоатация на ППС.

4. Под специализирани ППС, отразени в предпоследната колона, да се разбират селскостопански и пътностроителни машини.

5. Предвид различните условия на експлоатация се начислява различна остатъчна стойност на автобусите от градския транспорт в сравнение с всички останали.

6. За автомобили марка Опел и Ситроен до 10-ата година от производството им (включително) получената по таблицата стойност задължително се намалява с 10 %.

7. За автомобили марка Форд получената по таблицата стойност задължително се намалява с 10 % (за всички години).

 

 

Приложение № 3 към чл. 15, ал. 4

Определяне на действителната стойност на моторни превозни средства (МПС), пътни превозни средства (ППС), прикачни устройства (ПУ), пътностроителни машини (ПСМ), селскостопански машини (ССМ), подемнотранспортни съоръжения (ПТС) в случаите, когато не се прилагат бюлетини

 

Раздел I

Общи положения

1.1. В това приложение са систематизирани цените в ново състояние и техническите характеристики за определяне на действителни стойности на леки, лекотоварни и товарни автомобили, автобуси, ремаркета, полуремаркета и универсални трактори - нефигуриращи в каталозите на "Eurotax".

1.2. Несъответствието между стойностите по каталог и пазарната цена в Република България налага и включването на някои марки и модели, фигуриращи в изданията на "Eurotax".

1.3. Цените в ново състояние са формирани на база получена информация от официалните вносители на автомобили в България, съпоставяне на каталожни и пазарни цени и по технически параметри и клас на МПС.

1.4. Всички цени в справочника са дадени в левове при валутен курс 1,00 Euro =1,95583 лв. и 1,00 USD = 1,75 лв.;

 

Раздел II

Цени на леки и лекотоварни автомобили

2. ВАЗ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (7 100*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

3. DAEWOO

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (7 482*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

A/C - климатик; P/S - серво; A/S - аудиосистема; P/W - ел. стъкла; A/B - еърбег; A/T - авт. скор. кутия; ABS - АБС

 

4. Москвич, Алеко, ИЖ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (6 100*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

5. Шкода

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (9 975*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

За Фелиция - цвят металик, се добавят към стойността 550 лв.

Забележка. За Октавия - цвят металик, се добавят към стойността 580 лв.

 

6. Рено 5 (Сайпа)

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (6 600*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

7. FSO/Полша

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (5 795*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

8. Трабант, Вартбург, Баркас, Робур

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (3 500*), са формирани на база на техническите параметри и клас на МПС.

 

9. ГАЗ / Волга


Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (7 800*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

10. УАЗ, РАФ-Латвия

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (14 300*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

11. Дачия/Олтсит

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (6 900*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

12. TОFАS/Турция

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (15 020*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

13. ROVER Maestro (BG)

 

14. SUZUKI

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (10 725*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

15. Таврия/ ЗАЗ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (4 000*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

16. Застава/Юго

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (6 700*), са формирани на база техническите параметри и клас на МПС.

 

17. KIA

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (16 748*), са формирани на база технически параметри и клас на МПС.

P/S - серво; C/L - централно заключване; A/C - климатик; P/M - ел. огледала;

P/W - ел. стъкла; A/S - аудиосистема; ABS - АБС.

 

 

Раздел III

Цени на товарни автомобили

 

18. ЛИАЗ - МАДАРА

Забележка. Допълнително оборудване за ЛИАЗ - МАДАРА:

 

18.1. Кабина "МАХI" - 2476 лв.

18.2. ABS - WABCO - 6804 лв.

18.3. Независим вод. отопл. WEBASTO - DBW 80 - 4187 лв.

18.4. Въздушен отоплител WEBASTO с терморег. - 3684 лв.

18.5. Климатик KONVEKTA - 6442 лв.

18.6. Ретардер VOITH - 6337 лв.

Цените, отбелязани със звездичка (99 824*), са формирани на база технически параметри и клас на МПС.

 

19. ПРЕСЛАВ

 

20. ТАТРА

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (98 950*), са формирани на база технически параметри и клас на автомобила.

 

21. МАЗ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (44 413*), са формирани на база технически параметри и клас на автомобилите.

 

22. КАМАЗ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (91 815*), са формирани на база технически параметри и клас на автомобилите.

 

23. ЗИЛ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (19 000*), са формирани на база технически параметри и клас на МПС.

 

24. КРАЗ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (82 178*), са формирани на база технически параметри и клас на МПС.

 

25. ГАЗ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (17 000*), са формирани на база технически параметри и клас на автомобилите.

 

26. УРАЛ

 

27. ИФА

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (28 000*), са формирани на база технически параметри и клас на автомобилите.

 

28. АВИЯ

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (29 928*), са формирани на база технически параметри и клас на МПС.

 

29. ИСУЗУ - Турция

 

30. KIA

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (20 355*), са формирани на база технически параметри и клас на МПС.

 

 

Раздел IV

Цени на автобуси

31. КЕНТА

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (52 757*), са формирани на база технически параметри и клас на МПС.

 

32. ЧАВДАР

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (140 910*), са формирани на база технически параметри и клас на МПС.

 

33. МИЦУБИШИ - TEMSA (TR)

 

34. Otoyol-IVEKO (TR)

 

35. ПАЗ

 

36. ИКАРУС

 

37. ХЮНДАЙ

 

38. ТАМ - Словения

 

39. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ - ТУРЦИЯ

 

40. MAN - ТУРЦИЯ

 

41. ИСУЗУ - ТУРЦИЯ

42. ЗИУ

 

 

Раздел V

Цени на ремаркета и полуремаркета

43. Полуремаркета П Р К - Добрич

 

Забележка. PO* - ресорно окачване

BO** - въздушно окачване (пневматично окачване)

 

43.1

 

44. Ремаркета - "Елена"

 

Раздел VI

Цени на универсални трактори

 

45. БОЛГАР

Забележка. Цените, отбелязани със звездичка (21 594*), са на база технически параметри и клас на МПС.

 

46. БЕЛАРУС

 

47. ZTS - ЧЕХИЯ

 

 

Приложение № 4 към чл. 15, ал. 4

Коефициенти за допълнително монтирани специализирани надстройки на специализирани МПС, товарни автомобили и прикачни устройства

* Размерът на коефициента се определя в зависимост от степента на бронировка, която варира от първа до осма.

 

 

Приложение № 5 към чл. 15, ал. 4

Сервизни нормовремена

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Тези указания определят нормовремената за извършване на технологичните операции при възстановяването на МПС, пострадали вследствие на настъпили застрахователни събития по задължителни застраховки по чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Чл. 2. В зависимост от характера и вида прилаганите технологични операции са:

1. норматив за автотенекеджийски услуги;

2. норматив за ремонт и техническо обслужване;

3. норматив за боядисване.

Чл. 3. При нормативите за автотенекеджийски услуги и за ремонт и техническо обслужване автомобилите се групират по класове, както следва:

1. леки автомобили:

а) 1-ва група - клас (А) - критерият за определяне на автомобилите от този клас е дължината - L до 4 m;

б) 2-ра група - клас (В) - критерият за определяне на автомобилите от този клас е дължината - L от 4 до 4,60 m;

в) 3-та група - клас (С) - критерият за определяне на автомобилите от този клас е дължината - L над 4,60 m;

г) 4-та група - клас (джип).

2. Лекотоварни автомобили и микробуси - според каросерията:

а) 1-ва група - тип "фургон";

б) 2-ра група - тип "пикап".

Чл. 4. При нормативите за боядисване автомобилите се групират по класове, както следва:

1. леки автомобили:

а) 1-ва група - клас (А) - критерият за определяне на автомобилите от този клас е дължината - L до 4 m;

б) 2-ра група - клас (В) - критерият за определяне на автомобилите от този клас е дължината - L от 4 до 4,60 m;

в) 3-та група - клас (С) - критерият за определяне на автомобилите от този клас е дължината - L над 4,60 m;

г) 4-та група - клас (джип);

2. фургони, товарни автомобили до 3,5 t и автобуси до 15 + 1 седящи места:

а) 1-ва група - тип "фургон" и "микробус";

б) 2-ра група - тип "пикап".

Чл. 5. "Пикап" по смисъла на това приложение е моторно превозно средство, при което кабината е отделен възел от товарното пространство.

 

Глава втора

НОРМАТИВ ЗА АВТОТЕНЕКЕДЖИЙСКИ УСЛУГИ

Чл. 6. Нормативът за автотенекеджийски услуги се състои от:

1. нормовремена за подмяна на нови детайли;

2. нормовремена за възстановяване на деформирани детайли.

Чл. 7. (1) Нормовремената за възстановяване на деформирани детайли се определят на основата на три степени на възстановяване:

1. първа степен - възстановяване на леки деформации - изправяне на огъвания или побитости, без да се извършват заварки, нагряване или точкуване;

2. втора степен - възстановяване на средни деформации - изправяне на огъвания или побитости, обхващащи до 1/2 от детайла с частични разрези, нагрявания и напасване;

3. трета степен - възстановяване на тежки деформации - изправяне на големи огъвания или побитости чрез изправяне, нагряване, точкуване, обтягане, заварки и напасване на детайлите.

(2) Възстановяването на отделни детайли, които представляват сбор от няколко детайла или са комплектувани с допълнителни елементи, може да се извършва чрез изчукване или подмяна на някои от комплектуващите елементи с нови, като се запазва нормовремето, посочено в съответната позиция.

Чл. 8. (1) Нормовремената на този ценоразпис се отнасят само за тенекеджийски труд, като свързаните с него спомагателни монтьорски, ел. технически и др. операции се начисляват допълнително от съответните нормативи.

(2) Не се допуска калкулиране на операции от раздели I и II, при които се дублира труд.

 

Раздел I

Подмяна на нови детайли леки автомобили

 

Лекотоварни автомобили и микробуси




Раздел II
Възстановяване на деформирани детайли леки автомобили

 


 

 

Лекотоварни автомобили и микробуси

 

Глава трета

НОРМАТИВ ЗА РЕМОНТ И ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Чл. 9. (1) В зависимост от вида на детайлите и възлите демонтажните и монтажните операции се групират, както следва:

1. леки автомобили:

а) двигател;

б) захранваща система на двигателя;

в) мазилна и вентилационна система;

г) охладителна и отоплителна система;

д) съединител с изключващ механизъм;

е) предавателна кутия;

ж) предавка на двигателните колела;

з) рама;

и) кормилно управление;

к) предно окачване и колела;

л) задно окачване и колела;

м) спирачна система;

н) каросерия;

о) електрическа инсталация;

п) тапицерски операции;

р) общи операции;

2. лекотоварни автомобили и микробуси:

а) каросерия;

б) тапицерски операции.

(2) Влаганите при ремонта масло, спирачна и охладителна течност следва да се калкулират извън стойностите на този норматив.

 

Леки автомобили


 

Леки автомобили


 

Лекотоварни автомобили и микробуси

 

Глава четвърта

НОРМАТИВ ЗА БОЯДИСВАНЕ

Чл. 10. При частично боядисване на детайли с боя с метален ефект и надлакиране технологичното време се завишава с 20%.

 

Леки автомобили


 

Фургони, товарни автомобили до 3,5 t и автобуси до 15 + 1 седящи места


 

Глава пета
НОРМАТИВИ ЗА РЕМОНТ И ОБСЛУЖВАНЕ НА МОТОПЕДИ И МОТОЦИКЛЕТИ


 

Приложение № 6 към чл. 15, ал. 4

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложение № 1

I. Основни и допълнителни материали за боядисване на един детайл (основен или неосновен) от МПС, представени като директна стойност в левове

1. За един основен детайл

 

2. За един неосновен детайл

 

II. Основни и допълнителни материали за цялостно боядисване на МПС, представени като директна стойност в левове

1 л. к-т акрил - 100 лв.

1 л. к-т металик - 150 лв.

1 л. к-т перла - 180 лв.

 

 

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от приложение № 1

I. Основни и допълнителни материали за боядисване на един детайл (основен или неосновен) от МПС, представени като директна стойност в левове

1. За един основен детайл

2. За един неосновен детайл

 

II. Основни и допълнителни материали за цялостно боядисване на МПС, представени като директна стойност в левове

 

1 л. к-т акрил - 40 лв.

1 л. к-т металик - 70 лв.

1 л. к-т перла - 90 лв.